Определение № 11199 от 11.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10007/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Л. К., гр. Гоце Делчев срещу Определение №1108 от 03.07.2025 година на Административен съд - Кюстендил по адм.д. № 394/2024 година, с което е върната исковата му молба срещу министъра на вътрешните работи, Министерството на вътрешните работи, Административен съд – Благоевград и Народното събрание на Република България, с правно основание чл. 2в, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), с която се иска солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от съществено нарушаване на правото на Европейския съюз и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател И. Л. К. сочи, че обжалваното определение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че искът срещу Народното събрание е недопустим поради нарушение на принципа за разделение на властите, като се позовава на практика на Върховния касационен съд (ВКС) и Съда на Европейския съюз (СЕС). Сочи, че в съдебната практика се приема, че държавата може да участва в делото и чрез повече от един процесуален субституент, когато се претендира, че вредата е причинена от незаконните актове, действия или бездействия на повече държавни органи. Материалната отговорност е на държавата, но се осъждат страните, чрез които тя участва в делото, при това солидарно, тъй като отговорността е на един и същ правен субект – държавата. Твърди, че в противоречие с Определение №3873 от 10.04.2025 г. по адм.д. №593/2025 г. на Върховния административен съд (ВАС), първоинстанционният съд отново приема, че не е конкретизирано кои актове от правото на Европейския съюз (ЕС) са нарушени и прекратява повторно съдебното производство по идентични мотиви. Това прекратяване е равносилно на отказ от правосъдие, защото ограничава правото на ищеца за ефективен и реален достъп до съд. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответниците – министърът на вътрешните работи, Министерството на вътрешните работи, Административен съд – Благоевград и Народното събрание на Република България, не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че по отношение на предявения иск срещу Народното събрание е налице недопустимост на иска, като противоречащ на Конституцията и въведения с нея принцип на разделение на властите. По отношение на иска срещу министъра на вътрешните работи и Министерство на вътрешните работи, първоинстанционният съд сочи, че от твърденията изложени в исковата молба и уточненията към нея не може да се извлекат основания за ангажиране на отговорността на ответниците при условията на евентуалност. По отношение на иска срещу Административен съд – Благоевград, съдът намира, че чрез направените уточнения не са отстранени нередовностите на исковата молба. В случая не се посочва точно, в какво се изразява твърдяното нарушение на правото на ЕС – дали в непредоставянето му на правна помощ, с което му е попречило да осъществи реален достъп до правосъдие, или в това, че искът му не е бил разгледан справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Ищецът, не е изпълнил указанията на съда да конкретизира кой акт от първичното или вторичното право на ЕС е бил нарушен от Административния съд – Благоевград при постановяване на посоченото по-горе решение. Не става ясно коя норма от правото на Съюза Административен съд – Благоевград не е приложил правилно. Отделно от гореизложеното, съдът сочи, че няма връзка между различните дейности, от които се претендират вредите - нормотворческа - приемане на Наредбата, в която се съдържа спорната норма - чл. 18б и правораздаването по посочено съдебно производство, поради което не е изпълнено предвиденото по чл. 2в, ал. 2 АПК за предявяване на иск срещу няколко ответници, сред които и Административен съд - Благоевград. По арг. от чл. 215 ГПК, съвместно предявяване на иск срещу няколко ответници следва да се основава на общи права или задължения, или на права или задължения, които почиват на едно и също основание. Предявяването на иск срещу министъра на вътрешните работи, Министерство на вътрешните работи, Народното събрание и Административен съд - Благоевград следва да обвързва ответниците с общи техни права или задължения или права и задължения, които почиват на едно и също основание, което в случая не е налице. Определението е неправилно. В съответствие с чл. 203, ал. 3 АПК, по реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 2в, ал.1, т. 1 ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Разпоредбата на чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ предвижда, че когато искът по ал. 1 е предявен срещу няколко ответници, се разглежда по реда на Административнопроцесуалния кодекс, ако страна по делото е административен съд, Върховният административен съд или юридическо лице за вреди, причинени при или по повод административна дейност. В случая искът е предявен срещу министъра на вътрешните работи, Министерство на вътрешните работи, Народното събрание и Административен съд – Благоевград. Държавата участва в съдебните производства по спорове за обезщетения за вреди по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ чрез процесуален субституент – органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите (в този смисъл Решение № 14/05.02.2021 г. по гр. д. № 5165/2016 г. на ВКС, IV ГО и Решение № 530/16.08.2024 г. по гр. д. № 4521/2022 г. на ВКС, III ГО). Това разрешение е в съответствие с приетото от СЕС, че принципът за отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие на нарушения на общностното право, се прилага във всеки случай, когато държава членка наруши правото на Общността, независимо от това кой е държавният орган, чието действие или бездействие е в основата на неизпълнението на задължението (т. 32 от Решение на СЕС от 5 март 1996 г. по съединени дела С-46/93 и С-48/93, Brasserie du pкcheur SA). Според т. 34 от същото решение в международния правов ред държавата, чиято отговорност е била ангажирана поради нарушаването на международно задължение, се разглежда също като едно цяло, независимо дали законодателната, съдебната или изпълнителната власт носи отговорност за нарушението, причинило вредата. Това трябва да важи още повече за общностния правен ред, след като всички инстанции на държавата, включително и законодателната власт, са длъжни при изпълнението на своите задачи да спазват нормите, установени от общностното право, годни пряко да уреждат положението на частноправните субекти (виж в същия смисъл и т. 32 от Решение на СЕС от 30 септември 2003 г. по дело С-224/01, Gerhard Kцbler). По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд, че искът, предявен срещу Народното събрание е процесуално недопустим, са неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон. В съответствие с чл. 4, ал. 2 ЗОДОВ, когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно. Независимо дали ищецът сочи на солидарност или не, съдът произнасяйки се по спора, следва да приложи материалния закон и при произнасянето си да съобрази наличието на солидарност в отношенията между страните. Ако в исковата молба се претендира солидарност, за съда съществува задължение да изясни размера на търсената сума по всяко едно отделно правоотношение и да се произнесе разделно. Това е така, защото, когато е сезиран за нещо повече от действително дължимото съдът не само има право, но и е длъжен да се произнесе за "по-малкото". Ако ищецът, въпреки указанието на съда да изясни размера поотделно на всяко вземане, поддържа искането за солидарно осъждане, тогава при липса на солидарност, съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който, като установи същността на спорното правоотношение, отхвърли претенцията за солидарно получаване/плащане на исковата сума и съответно се произнесе с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени претенции (в този смисъл Решение № 134/08.12.2021 г. по гр. д. № 1080/20 на ВКС, IV ГО., Решение № 134/08.12.2021 г. по гр. д. № 1080/20 на ВКС, IV ГО, Решение № 350/20.10.2015 г. по гр. д. № 1730/2014 г. на ВКС, IV ГО и др.). Изводът, който се налага е, че въпросът за отговорността на ответниците – солидарна или разделна – е въпрос по съществото на спора, а не на допустимост на иска (в този смисъл Решение № 12061 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4804/2024 г., I о.). Дали от твърденията изложени в исковата молба и уточненията към нея може да се извлекат основания за ангажиране на отговорността на част от ответниците, е въпрос по същество, а не на допустимост на иска. По въпроса конкретизирани ли са нарушените норми от правото на ЕС, е налице произнасяне с Определение №3873 от 10.04.2025 г. по адм.д. №593/2025 г. на ВАС, което в съответствие с чл. 235, ал. 2 АПК, е задължително за по-долния съд. По изложените съображения определението на Административен съд - Кюстендил следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от гореизложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение