Определение № 5073 от 06.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2024 г.

Производството е образувано по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, по молба вх. № 88375/09.08.2024 г., уточнена с молба вх. № 107171/08.10.2024 г., на Ц. А. С., лично и в качеството й на законен представител на А. С. С., съдържаща искане за изменение по въззивно решение № 4536/ 26.07.2024 г. по възз. гр. д. № 6795/2024 г. на Софийския градски съд, в частта за разноските. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: С решение № 4536/26.07.2024 г. по възз. гр. д. № 6795/2024 г. на Софийския градски съд е потвърдено решение № 1152/20.01.2024 г., поправено с решение № 7272/20.04.2024 г., постановени по гр. д. № 10086/2023 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлена молбата на Ц. А. С., действаща лично и в качеството на законен представител на А. С. С., за защита от домашно насилие и е отказано издаването на заповед за защита, с която по отношение на ответника С. С. да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН. Със същото решение Ц. С. е осъдена да заплати по сметка на Софийския градски съд сумата 12,50 лв. – държавна такса за разглеждане на въззивното производство, както и разноски на С. С. в размер на 600 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, като е оставено без уважение искането й за присъждане в нейна полза на разноски за въззивното производство. Върховният касационен съд в настоящия си състав констатира, че първоначално Ц. С. е депозирала жалба вх. № 87544/ 07.08.2024 г., в която са изложени доводи за неправилност на постановеното въззивно решение № 4536/26.07.2024 г. по възз. гр. д. № 6795/2024 г. на СГС. Направено е искане за извършване на проверка на въззивното дело, респ. на всички факти и обстоятелства по него, като бъде отменен отказът за издаване на заповед за защита и такава да бъде издадена. Изложени са и доводи, че решението е постановено от незаконен състав, тъй като са били налице основанията за отвод на съдебния състав по чл. 22 ГПК. Моли се също да бъдат отменени задълженията по заплащане на държавни такси и разноски по делото на малолетното лице А. С.. В молба вх. № 88375/09.08.2024 г. е отправено идентично искане за извършване на проверка на въззивното дело, както и за издаване на определение за възстановяване на разходите, платени във въззивното и първоинстанционното производство, предвид неправомерното начисляване на държавни такси и разноски по делото на малолетното лице А. С.. С разпореждане № 22767/24.09.2024 г. на жалбоподателката са дадени указания да уточни срещу кой акт на въззивния съд е подадена жалба вх. № 87544/07.08.2024 г. и какво е искането на страната, като се има предвид, че съгласно чл. 17, ал. 6 ЗЗДН въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, както и да посочи срещу кой акт, на кой съд, е подадена молба вх. № 88375/09.08.2024 г., какво е искането и дали същата представлява молба по чл. 248 ГПК, с оглед определяне на компетентния да я разгледа съд. В изпълнение на така дадените указания жалбоподателката е депозирала молба вх. № 107171/08.10.2024 г., в която е преповторила същите доводи, изложени в предходните й жалба и молба. При тези фактически данни, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: С разпореждане № 1143/14.10.2024 г. на председателя на Четвърто гражданско отделение на ГК на ВКС е образувано частно производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК по молба вх. № 88375/09.08.2024 г., уточнена с молба вх. № 107171/08.10.2024 г., във връзка с отправеното в тях искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските. В разпореждането е посочено, че във връзка с останалите искания на молителката не следва да се образува производство пред ВКС, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и ВКС не е компетентен да се произнесе по тях. По същество депозираната молба вх. № 88375/09.08.2024 г., уточнена с молба вх. № 107171/08.10.2024 г., е с характеристиките на молба по чл. 248 ГПК за изменение на въззивно решение № 4536/26.07.2024 г. по възз.гр. д. № 6795/2024 г. на СГС, в частта му за разноските. Молителката е отправила искане за преразглеждане на възложените, според нея, в тежест на малолетната й дъщеря А. С. задължения за заплащане на такси и разноски по делото. При това положение, в случая функционално компетентен да разгледа и да се произнесе по молбата по чл. 248 ГПК е Софийският градски съд, а не Върховният касационен съд, пред когото неправилно е образувано производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Предвид това, настоящото неправилно образувано частно производство следва да се прекрати, а делото следва да се изпрати на Софийския градски съд за разглеждане на молбата по чл. 248 ГПК на основанията, на които се иска изменение на въззивното решение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение