Решение № 8639 от 18.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6761/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Ребел“ ЕООД със седалище гр. София срещу Решение № 15104 от 02.05.2025 г., постановено по адм. д. № 7558/2024 г. по описа на Административен съд – София град, поправено с Решение № 17497/22.05.2025 г.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява .От процесуалния му представител по делото е депозирана молба с развити в нея съображения по съществото на спора.

Ответникът, Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

След множество разпореждания/определения по делото за оставяне на исковата молба без движение и след подадени в резултат на тях уточнителни молби от 03.09.2024г., от 16.09.2024г. и от 13.01.25, както и след Определение № 13184/04.12.2024г., постановено по адм.д. № 11093/2024г. по описа на ВАС, АССГ е приел, че е сезиран със следните искове:

1. Иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 20 286.57 лв, съставляващи претърпяна пряка загуба от върната в резултат на отменен впоследствие като незаконосъобразен АУПДВ № 01-2600/670 от 14.11.2019г сума от 19 325,58 лв главница и 980 лв лихва върху тази сума, също заплатена по отменения АУПДВ;

2. Иск за обезщетение за претърпени преки вреди в размер на 6 412.00 лв, съставляващи част от недължимо платена главница /върната субсидия/ по отменения АУПДВ, с което е намаляло имуществото на ищеца за периода от 24.07.2020г. до 30.07.2024г. поради непосочване от страна на ответника в платежния документ за възстановяване на дължимото по отменения АУПДВ дали възстановява главница и лихва и приложимостта в този случай на разпоредбата на чл.76, ал.2 от Закона за задълженията и договорите.

3. Алтернативно на иска по т.2, в случай,че се установи волята на ответника първо да възстанови по отменения АУПДВ главница, после лихви и т.н. – иск за сумата от 6 391.64 лв, съставляваща законната лихва върху платените по отменения АУПДВ суми от датата на превеждането им в полза на ответника до датата на възстановяването им от същия в полза на ищеца.

С обжалваното решение, поправено с допълнително решение за отстраняване на очевидна фактическа грешка №17497 от 22.05.2025г., Административен съд – София град е осъдил Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ да заплати на „Ребел“ ЕООД с ЕИК 124518326 сума в размер на 435,12 лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен АУПДВ № 01-2600/670 от 14.11.2019г. под формата на законна лихва върху сумата от 20 286,57 лв за периода от 30.05.2023г. до 31.07.2023г., като отхвърля иска като неоснователен във всички останали части. Със същото съдебно решение АССГ е осъдил ДФЗ, съответно – ищеца, да заплатят съдебни разноски съобразно правилата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ.

За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел първия от предявените искове за изцяло неоснователен, доколкото, видно от събраните по делото доказателства / АУПДВ №01-2600/670 от 14.11.2019; отмяната му с окончателно Решение №5606/30.05.2023г. по адм.д.№ 7904/2021г. по описа на ВАС и платежно нареждане от 31.07.2023г., с което ДФЗ възстановява на ищеца сумата от 20 286,62 лв/, цялата претендирана сума, съставляваща сбор от 19325, 58 лв- финансова корекция по издадения и впоследствие отменен като незаконосъобразен по съдебен ред АУПДВ и сумата от 960,99 лв –събрана по този АУПДВ върху горната главница лихва, вече са платени на ищцовото дружество преди предявяване на исковата молба.

АССГ е приел за неоснователни твърденията на ищеца за основателност на тази искова претенция, тъй като в платежното нареждане за възстановяване на сумата от 31.07.2023г. ДФЗ не било посочено какво точно и в каква поредност се погасява- главница, лихви, разноски и т.н., поради което приложение намирала разпоредбата на чл.76, ал.2 от ЗЗД. За да стигне до този извод, съдът се е позовал на представената по делото и неоспорена от страните докладна записка от 20.07.2023г. на Дирекция“Финансова“ на ДФЗ, в която ,при отправяне на искане до административния орган за разрешаване възстановяването на сумата, изрично е посочено каква сума, в каква поредност и на какво основание следва да бъде преведена на ищцовото дружество.

Относно останалите два, предявени в условията на алтернативност искове и, базирайки се на разпоредбата на т.4 от ТР №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.д. №3/2004г., АССГ е заключил, че в разглеждания казус ищецът би имал основание да претендира:

1.обезщетение за понесени преки вреди от незаконосъобразния акт- парични средства, с които е намаляло имуществото му и

2. обезщетение за забава под формата на лихва върху сумата, с която е намаляло имуществото му, от момента на влизане в сила на решението, отменящо АУПДВ до момента на окончателното изплащане на сумата, с която е намаляло имуществото на дружеството.

Доколкото по делото се установява, че ДФЗ е възстановил на „Ребел“ЕООД понесените от него преки имуществени вреди от отменения АУПДВ на 31.07.2023г., ищцовото дружество с исковата си молба претендира присъждане на законна лихва за много по-дълъг период, а именно: от 24.07.2020г. до 30.07.2024г. / поради което законната лихва по т.2 се включва в него/, както и предвид факта, че не са представени доказателства за това от издаване на отменения АУПДВ до предявяване на исковата молба ДФЗ да е възстановил на ищцовото дружество друга сума, освен платените 20 286,57 лв, АССГ е приел за основателна претенцията на ищеца за сумата от 435,12 лв законна лихва върху главницата от 20 286,57 лв за периода от 30.05.2024г./датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен АУПДВ/ до датата на възстановяне на сумата -31.07.2023г.

АССГ е приел, че предявената по т.2 от исковата молба /т.3 в мотивите на съдебния акт/, включително след уточняването й в хода на производството, искова претенция за присъждане на сумата от 6412 лв е неоснователна, доколкото според ищцовото дружество тази сума се дължи на основание чл.76 от ЗЗД и съставлява част от главницата, събрана с отменения АУПДВ, а АССГ приема че цялата, събрана като финансова корекция от ищцовото дружество сума от 20 286,57 лв вече е била възстановена на ищеца на 31.07.2023г.

АССГ е приел за неоснователна и претенцията на ищеца по т.3 от исковата молба/т.4 от мотивите на СР/ в размер на 6 391,64 лв поискана и невъзстановена законна лихва върху платената по отменения АУПДВ сума. Съдът е обосновал този свой извод с обстоятелството, че ответникът не може да се счита задължен да заплати каквито да било лихви за период, различен от периода 30.05.2023г. – 31.07.2023г., предвид задължителния характер на т.4 от ТР №3/22.04.2005г. на ВКС по ТД №3/2004г. по описа на ВКС.

Съдебното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

В противоречие с материалния закон АССГ е приел, че една от претенциите, с които е сезиран, се изразява в искане за заплащане на законната лихва върху събраната с отменения АУПДВ сума от 20 286,57 лв в периода 24.07.2020 г. до 30.07.2024г.

Видно от второто уточнение на исковата молба, извършено с молба от 16.09.2024г./във взаимовръзка с т.3,последна хипотеза от уточнителна молба от 03.09.2024г. и т.4 от Разпореждане № 16193/05.09.2024г. по делото/, ищцовото дружество всъщност претендира сумата от 6 391.64 лв не като законна лихва, а като обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да бъде ползвана събраната с отменения като незаконосъобразен АУПДВ сума от общо 20 306. 57 лв в периода от събирането й по силата на този АУПДВ до датата на възстановяването й. Обстоятелството, че тази пропусната полза, изразяваща се в невъзможността да се ползва неправомерно отнето имущество - парична сума в определен времеви период, се претендира като равностойността на законната лихва върху тази сума по чл.86 от ЗЗД, не променя естеството на претенцията, поради което неприложима в случая е разпоредбата на т.4 от ТР по т.гр.д. №3/2004 г. по описа на ВКС. Това обезщетение се дължи върху цялата събрана с отменения впоследствие като незаконосъобразен АУПДВ в размер на 20 306.57 лв за периода от 24.07.2020 г. до 30.07.2024г., което, изчислено като равностойност на законната лихва съгласно Електронния калкулатор на НАП възлиза на 7546,29 лв или 3858.36 евро. От същата сума следва да бъде приспадната / макар и платена като законна лихва върху главницата, а не като обезщетение за пропуснати ползи/ вече присъдената от АССГ сума от 435.12 /четиристотин тридесет и пет лв и 12 ст/ или 222,47 евро за периода 30.05.2023г. до 31.07.2023г. / попадащ в обхвата на претендирания исков период/

По делото законна лихва върху тези суми не се претендира и не се дължи.

Водим от горното съдебното решение в частта му, в която исковата претенция на „Ребел“ЕООД срещу ДФЗ за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да бъде ползвана събраната с отменения като незаконосъобразен АУПДВ сума от общо 20 306. 57 лв в периода от събирането й по силата на този АУПДВ до датата на възстановяването й, е отхвърлена изцяло, следва да бъде отменено за сумата над 435,12 лв, изчислена като законна лихва върху 20 286,57 лв в периода от 30.05.2023г. до 31.07.2023г. до пълния й предявен размер от 6391.64 лв/ каквато е претенцията на дружеството след последното уточнение на исковата молба / и за претендирания период от 24.07.2020 г. до 30.05.2023г. и, вместо него, ВАС, трето отделение следва да постанови друго решение по съществото на спора, с което да осъди Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Ребел“ЕООД, ЕИК124518326 допълнително сумата от 5956,52 лв или 3045,52 / три хиляди четиридесет и пет евро и 52 евроцента/, съставляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да бъде ползвана събраната с отменения като незаконосъобразен АУПДВ сума от общо 20 306. 57 лв в периода от събирането й по силата на този АУПДВ- 24.07.2020г. до 30.05.2023г.

Съдебното решение в останалите му обжалвани части следва да бъде оставено в сила като правилно.

При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в общ размер от 596,39 евро, от които 6,39 евро за държавна такса за касационното производство и 590 лв за адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, подписани с електронен подпис и депозирани по делото на 02.02.2026г. съразмерно на уважената част от иска на касация.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2,изр.първо,предл.второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение