Определение № 446 от 01.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4662/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Е. К. против решение № 3267/20.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 11109/2022 г., постановено от ІІ“е“ състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел за неоснователни обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС. Съдът е приел, че на 07.06.2021 г. е сключен договор за възлагане на управление № РД-92-16ф-7/07.06.2021 г. между министъра на регионалното развитие и благоустройството – доверител и В. В. – довереник. По силата на договора доверителят е възложил на довереника като член на съвета на директорите, който от своя страна е приел да управлява дружеството добросъвестно и в защита на интересите на доверителя, както и да го представлява в съответствие с ТЗ, другите действащи нормативни актове и устава на дружеството. Със заповед № 89/07.06.2021 г. на изпълнителния директор на ответното дружество В. В., на основание чл.328, ал.2 КТ и във връзка с предизвестие изх. № РД-07-444/07.06.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, изпълняващ длъжността „заместник изпълнителен директор“, считано от 08.06.2021 г. Прието е, че към момента на връчване на предизвестието и заповедта за уволнение на ищеца – 07.06.2021 г., В. В. има сключен договор за възлагане на управлението на ответното дружество. В това си качество същият може да упражнява работодателска власт, включително да издава заповед за уволнение на разглежданото основание за прекратяване на трудов договор. Вписването на същия в Търговския регистър има оповестително действие спрямо третите лица. Ищецът е бил служител при ответника, поради което същият няма качеството на трето спрямо дружеството лице. Ето защо моментът на вписването в Търговския регистър на новия управител на ответното дружество няма отношение за страните по делото и за спорното правоотношение. Съдът е приел, че съгласно чл.328, ал.2 КТ, трябва да е налице договор за управление, което изисква надлежна форма, поемане на права и задължения и други договорености, уредени в самия договор за управление, за да се приложи специфичното по цел уволнително основание на чл.328, ал.2 КТ, като това право има управителят, с когото е сключен договор за възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има сключен договор, с който се предава управлението на предприятието на управител, който се задължава срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок определен стопански резултат. Съдът е посочил, че доводите, заявени допълнително и след подаване на исковата молба, че липсва бизнес програма; не е обосновано как уволнението на ищеца ще спомогне за изпълнението на бизнес задачата и плана; В. В. временно изпълнява длъжността изпълнителен директор и като такъв не може да упражни правото на уволнение по чл.328, ал.2 КТ, са въведени в процеса за първи път със становище от 05.01.2022 г., а не са своевременно заявени с исковата молба, поради което са преклудирани. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, представлява ли ищецът К. трето добросъвестно лице или не, както и представлява ли направеното уточнение от 05.01.2022 г. допълнително въведено основание за незаконосъобразност на прекратяване на правоотношението или прецизиране на заявеното – липса на представителна власт. Така поставените въпроси не са правни, а фактически, доколкото касаят възприетите от страна на съда факти по спора, а не са въпрос на правни изводи, направени от съда. Съдът е разгледал иска на предявеното основание – липса на представителна власт, въз основа на фактите, изложени в исковата молба, като останалите въведени факти в молбата от 05.01.2022 г. действително касаят отново липсата на представителна власт, на въз основа на други факти, изложени от ищеца, т.е. налице е въвеждане на ново основание, доколкото основанието се определя от фактическите твърдения на ищеца по исковата молба. В този смисъл, не е налице касационно основание по поставените фактически въпроси от страна на касатора и касационното обжалване не следва да се допуска. Следва да се отбележи, че в съответствие с установената практика, въззивният съд е приел, че с договора, сключен по реда на чл. 241, ал. 6 ТЗ на изпълнителния директор е възложено да управлява дружеството с всички права и задължения, произтичащи от договора за управление, което обуславя и извода за приложимост на правомощията по чл. 328, ал. 2 КТ. След отмяната на ал. 2 на чл. 6 ТЗ (ДВ, бр. 103/1993 г.) обнародването на вписването вече не обуславя неговите правни последици. Обнародването няма конститутивен ефект, а има само осведомително значение. Самото вписване от своя страна има оповестително, доказателствено и конститутивно действие. Решението за вписване представлява официално удостоверяване, че известно подлежащо на вписване обстоятелство съществува. Оповестителното действие се състои в това, че вписаните в търговския регистър обстоятелства се смятат известни на третите добросъвестни лица поради наличие на необорима презумпция за знание на тези обстоятелства ( чл. 493, ал. 1 ГПК ). Доказателственото действие се изразява във формалната доказателствена сила на вписаните обстоятелства, като до доказване на противното те се считат за настъпили и съществуващи, като при това действие, за разлика от предишното има оборима презумпция за истинност. Вписването има и конститутивно действие само, когато е елемент от фактическия състав, който предизвиква пораждането или прекратяването на субективното право или правен субект, и в този случай, вписването е условие за настъпване на желания правен резултат, както и за неговото проявление. В тези случаи самото вписване е условие за настъпване на съответните правни последици. Такова конститутивно действие на вписването няма предвидено за представителната власт на изпълнителния директор на акционерното дружество съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 5 ТЗ. Предмет на същата разпоредба е оповестителното действие на вписването, а не неговото конститутивно действие. Освен това относно лицата, които знаят подлежащите на вписване обстоятелства, оповестителното действие важи по силата на тяхното знание без и преди вписването и обнародването. Водим от горното, състав на ВКС