Определение № 13217 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11040/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по частната жалба на А. Н. Т., подадена чрез адвокат Н. Ванчева от ХАК срещу Определение № 4045 от 9.10. 2024 г. постановено по административно дело № 922 от 2024 г. на Административен съд- Хасково (АС Хасково), с което е оставена без разглеждане неговата жалба против Писмо с рег. индекс № ГР-08-577/ 24.09.2024г. на кмета на община Димитровград и е прекратено производството по същото дело. Релевират се оплаквания за неговата неправилност, неоснователност и немотивираност. Касационният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение и да се върне делото за разглеждане на жалбата по същество. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът- кмета на Община Димитровград счита частната жалба за неоснователна и недоказана. Моли за нейното отхвърляне и да се потвърди обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред административният съд е образувано по жалба на от А. Н. Т., подадена чрез адвокат Н. Ванчева, против Писмо с рег. индекс № ГР-08-577/ 24.09.2024г. на кмета на община Димитровград. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата. Посочил, че с въпросното писмо са дадени указания за отстраняване на нередовности, като тези указания са допълнени впоследствие с изложеното в писмо с рег. индекс ГР-08-577#2/01.10.2024г. Извършените от органа процесуални действия са основани на предвиденото в разпоредбата на чл.30, ал.2 от АПК и са резултат от констатацията на органа, че искането на Т., подадено чрез адвокат, не удовлетворява съответните нормативни изисквания. В заключение съдът приел, че оспореното писмо не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, съответно не подлежи на оспорване пред съда. Поради това административният съд е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК, като е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е ПРАВИЛНО. Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател за неправилност на определението, поради незаконосъобразност и необоснованост. Съдебният акт е постановен при точно определен предмет на делото, изяснена фактическа обстановка и след анализ на приложимата правна уредба. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон. Правилно решаващият съд е изградил своя правен извод на база приложимата нормативна уредба и приобщените по делото документи. В случая е поискано издаване на удостоверение за раждане- дубликат, представляващ акт за гражданско състояние, съгласно чл. 80 и чл. 88 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) на А. Н. Т.. Съгласно чл. 88 ЗГР въз основа на актовете за гражданско състояние длъжностните лица по гражданско състояние в общинската администрация по местосъхранението им издават документи по образец - от акта за раждане - на лицето, за което се отнася; от акта за сключен граждански брак- на страните по акта; и от акта за смърт- на наследниците на починалото лице. Съгласно ал. 2 на чл. 88а от същия закон, така посочените документи може да се издават и на трети лица, изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1 или по реда на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно- процесуалния кодекс. В случая процесният обжалван акт, с който на основание чл.30, ал. 2 АПК са дадени указания е "част от производството" по издаване на краен индивидуален административен акт. Този акт на основание чл. 21, ал. 5 АПК, чл. 64 от АПК не подлежи на самостоятелно оспорване. Със същият не се създават права или задължения, нито непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица по чл. 15, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от АПК. Той не представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК. При издаване на решение по чл.56, ал.2 от АПК, във вр с чл.30, ал.2 от АПК за прекратяване на адм. производство, същото може да се обжалва и в рамките на това съдебно производство ще се установи, дали указанието има правилен характер, и дали неговото неизпълнение води до прекратяване на адм. производство. Предмет на настоящото дело е междинен акт- писмо с указания, представляващо част от цялостната процедура по изготвяне на окончателния административен акт, което не поражда самостоятелно правно действие. Съответно не е налице процесуална възможност срещу него да се осъществи отделна съдебна защита по чл.145 и сл. АПК. Първоинстанционният съд, като е достигнал до този извод и на основание чл.159, т.1 АПК е оставил жалбата без разглеждане е постановил правилен съдебен акт. Определението като правилно, следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение