Определение № 157 от 15.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 308/2023 г.

Производството е по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.288 ГПК. Образувано е по молба на А. С. С. за допълване на постановеното определение № 2393/07.08.2023 г. по делото в частта за разноските. Молителят твърди, че съдът погрешно е счел, че ответникът не е представил списък на разноски и доказателства за направени разноски, поради което погрешно е приел, че разноски не следва да се присъждат. На 27.04.2023 г. чрез системата за електронно управление е представен списък на разноски и договор за правна помощ. А съгласно чл.38 ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица, роднини, близки или на друг юрист, (какъвто е настоящият случай). Ответникът по молбата А. С. А. я оспорва с доводи, че адвокатското възнаграждение не е претендирано своевременно с отговора на касационната жалба и в представените от насрещната страна пълномощно и договор за правна помощ липсва датата, на която същите са подписани. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от страна по делото, поради което е допустима. При проучване на делото настоящият съдебен състав установи следното: С определение № 2393/07.08.2023 г. по гр.д. № 308/2023 г. на ВКС, IV г.о. настоящият съдебен състав не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 1066 /11.08.2022 г. по в. гр. д. № 546 /2022 г. на Варненския окръжен съд по касационната жалба на А. С. А.. След обосноваване на извода си, че не са осъществени основания по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, настоящият съдебен състав е приел, че с оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът не е представил списък на разноски и доказателства за направени разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. С отговора на касационната си жалба с вх.№ от 03.01.2023 г. процесуалният представител на А. С. С. адв. Ж. Д. Е. е поискал дословно: „Да ни присъдите и сторените по делото разноски“. С отговора на касационната жалба не са представени списък на разноски и доказателства за направени разноски и въобще никакви приложения. След образуване на касационното производство адв. Ж. Д. Е. е изпратил по електронен път до ВКС с електронен подпис списък с разноски, в който е написано „1. адв. възнаграждение по чл.38 ЗА“ (л.40) и адвокатско пълномощно и договор за правна помощ (на една страница), в последния абзац на договора пише „за извършените действия на адв. Ж. Д. Е. се дължи възнаграждение съгласно чл.38, ал.1, т.3 ЗА“ (л.43). По основателността на молбата по чл.248 ГПК: Списъкът за разноски и договорът за правна помощ са представени своевременно – преди провеждането на закрито заседание по делото на ВКС. Действително настоящият съдебен състав е пропуснал да ги обсъди, но това не променя извода за неоснователността на искането. Защото искането в отговора на касационната жалба е за присъждане на „сторените по делото разноски“. А не за осъждане на насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие при процесуално представителство пред ВКС. От представените допълнително списък за разноски и договор за правна помощ не се установява ответникът в касационното производство А. С. С. (адвокат) и процесуалният му представител адв. Ж. Д. Е. да са направили каквито и да било разноски по делото. Установява се обратното – че не са направили никакви разноски, защото са постигнали уговорка адв. Ж. Е. да представлява безплатно адв. А. С. С. в производството пред ВКС. При допълнителното (след отговора на касационната жалба) представяне на списък за разноски и договор за правна помощ, адв. Ж. Е. и представлявания от него адв. А. С. са могли, но не са коригирали искането си съобразно представените документи: за осъждане на насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на основание чл.38, ал.2 ЗА (т.е. допълнително представените документи не подкрепят основателността на тяхното искане). Това искане може да се счита за направено от адв. Ж. Е. едва с молбата по чл.248 ГПК след постановяване на определението по чл.288 ГПК. Но такова искане е несвоевременно и не може да бъде уважено след постановяване на определението по чл.288 ГПК. Крайният извод е за неоснователност на молбата по чл.288 ГПК за допълване или изменение на постановеното определение по чл.288 ГПК в частта за разноските чрез присъждане на сторените по делото разноски, защото молителят и адвокатът му не твърдят и не доказват да са направили каквито и да било разноски в касационното производство, или за осъждане на насрещната страна да заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, защото такова искане не е направено своевременно – до постановяване на определението по чл.288 ГПК. Воден от изложеното съдът