Определение № 129 от 25.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 2273/2018 г.
ВКСII търговско отделение25.06.2020 г.докладчик Костадинка Недкова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от молба по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА от адвокат Н. Н. Д., пълномощник на ищцата В. Й. П., с искане за изменение на решение № 167/ 30.01.2020г. по т.д. № 2273/2018г. по описа на ВКС, II ТО в частта за разноските. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адвокат Н. Н. Д., пълномощник на ищцата, с искане за изменение на решение № 167/ 30.01.2020г. по т.д. № 2273/2018г. по описа на ВКС, II ТО, чрез осъждане на касатора да заплати адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА В молбата по чл.248, ал.1 ГПК се поддържа, че са налице всички предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА. Ответникът по молбата, „ЗД Евроинс” АД намира искането за неоснователно. Сочи се, че присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА не се дължи, с оглед взетото предвид обстоятелство от съда, че на ищцата е заплатено изцяло присъденото от САС обезщетение от 100 000 лева преди развитието на касационното производство, поради което не са налице предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 167/ 30.01.2020г. по т.д. № 2273/2018г. по описа на ВКС, II ТО, е оставено в сила решение № 1305 от 28.05.2018г. по в.гр.д. № 2036/2018г. на Апелативен съд – София в частта, с която е потвърдено решение от 25.02.2018г. по гр.д. № 2912/2017г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на основание чл.86, ал.1 ЗЗД на ЗД „ЕВРОИНС” АД да заплати на В. Й. П. законната лихва върху сумата от 100 000 лева - застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ за неимуществени вреди, считано от 23.12.2016г. до окончателното й изплащане. В мотивите на решението е посочено, че с оглед признаване на факта на изплащане на ищцата на обезщетението за неимуществени вреди от 100 000 лева, не се дължи присъждане на адвоката й на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА за касационната фаза на производството. Молителят се позовава на основание за предоставяне на безплатната адвокатска помощ - затруднено материално положение на ищцата, което не е налице към момента на договаряне на помощта като безплатна – 13.11.2019г., тъй като безспорно се установява по делото, че преди тази дата на ищцата е заплатена сумата от 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, за което е налице признание по делото. С оглед на това не е налице хипотезата на чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА и в полза на адвокат Д. не се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА за осъществена правна помощ в касационното производство. . Водим от горното, Върховният касационен съд