Определение № 180 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1841/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение от 19.11.2014 г. по гр. д. № 10 490/ 2010 г, с което Софийски градски съд е оставил без разглеждане молба вх. № 124552/ 27.10.2014 г. на И. Й. А.. Определението се обжалва от този съделител с бланкетна частна жалба. От ответника по нея Д. И. Х. не постъпва отговор. Чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 1 ГПК предвижда възможността с частна жалба пред Върховния касационен съд да се обжалват определенията на въззивната инстанция, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Следователно частната жалба има допустим предмет. Тя е подадена от легитимирана страна – жалбоподателят, чието право да иска продължаване на срока за касационно обжалване въззивната инстанция е отрекла с обжалвания акт. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК. Частната жалба е редовна и допустима, но разгледана по същество – неоснователна. За да остави без разглеждане молбата на жалбоподателя, въззивният съд е приел, че искането по нея е за продължаване на срок за касационно обжалване, а чл. 63, ал. 3 ГПК изключва неговата допустимост. С. анализ на чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ГПК провежда познатото в съдебната теория и практика разделяне на сроковете на решителни и нерешителни. Чл. 63, ал. 3 ГПК изключва възможността да бъдат продължавани от съда решителните срокове (законните за обжалване и за подаване на молба за отмяна на влязло в сила решение) за разлика от нерешителните (всички останали). За втората група чл. 63, ал. 1 ГПК изрично допуска такава възможност. Искането до въззивния съд по молба вх. № 124552/ 27.10.2014 г. на И. Й. А. е за продължаване на срок за касационно обжалване (на определение № 11950/ 21.06.2013 г. по гр. д. № 10490/ 2010 г. на Софийски градски съд). Срокът по чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК е решителен. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че в правилното приложение на чл. 63, ал. 3 ГПК с обжалваното определение въззивният състав е третирал искането като недопустимо.