Определение № 1129 от 09.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 719/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Б. П., срещу определение № 354 от 27.01.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 4954/2025 г. по описа на IІІ г.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане частна жалба наименувана „молба възражение“ вх.№ 14156 от 29.07.2025г., допълнена със становище вх.№ 20931 от 12.11.2025 г., на Н. Б. П. срещу определение № 3170 от 19.06.2025 г. по ч.гр. д. № 2168/2025 г. на Върховния касационен съд, III г.о. С частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради несъобразяване с и поради липсата на преценка относно наличието на Разпореждане №1847 от 23.04.2025г. по в.д.№546/25г. по описа на САС и подадената, но неразгледана частна касационна жалба с вх.№ 12150 от 07.05.2025г. Искането е за отмяна на обжалваното определение. Релевирано е и искане за обезсилване на Разпореждане №1847 от 23.04.2025г. по в.д.№546/25г. по описа на САС, алтернативно – след като се отмени определение № 354 от 27.01.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 4954/2025 г. по описа на IІІ г.о. на ВКС да се разпореди образуване на касационно производство по частна касационна жалба с вх.№ 12150 от 07.05.2025г. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните: В обжалваното определение предходният състав на ВКС е констатирал, че на 30.01.2025. настоящата жалбоподателка Н. Б. П., страна по гр.д. № 8849/2022 г. по описа на СГС, е депозирала частна жалба срещу протоколно определение от 23.01.2025 г., постановено по гр.д. № 8849/2022 г. на СГС, с което съдът, който разглежда делото на първа инстанция, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал изменение на насрещната искова претенция с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявена от С. И. Х., от 4148,97 лв. на 3060,00 лв. Тази недопустима частна жалба е била изпратена на по-горната инстанция, като по образуваното в.ч.гр.д. № 546/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд същата е оставена без разглеждане с определение № 838 от 26.03.2025г, поради необжалваемост на постановеното определение и липса на правен интерес от обжалване. Съставът на ВКС е посочил, че определението на САС е преграждащо, а не въззивно определение по смисъла на 274,ал.3 ГПК, поради което и подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС съгласно чл.274, ал.2 ГПК. Това право на обжалване Н. Б. П. е упражнила, като е депозирала частна жалба вх.№10834 от 22.04.2025г за отмяна на определението, след което е депозирала и частна жалба вх.№12150 от 07.05.2025г срещу същото определение, приподписана от адвокат, с приложено изложение на касационни основания и др. приложения. Двете жалби са администрирани от САС като при образуване на ч.гр.д 2168/2025г по описа на ВКС, при съобразяване преграждащия характер на обжалвания съдебен акт и редът за обжалването му, като сезираща е посочена частна жалба вх.№10834 от 22.04.2025г, същата е разгледана, като е потвърдено обжалваното преграждащо определение на САС, при упражнен от ВКС директен инстанционен контрол /чл.274,ал.2 ГПК/. Предвид изложеното, предходният състав на ВКС е обосновал извод, че частната жалба от 29.07.2025г., допълнена със становище от 12.11.2025г., предмет на настоящото производство, е подадена срещу окончателно определение на ВКС, което не подлежи на обжалване, както е било изрично указано и в диспозитива на същото. С постановяването му съдопроизводственият ред по процесуалния въпрос е изчерпан. Осъществен е предвидения в закона инстанционен контрол, на предвиденото в закона основание, то е регламентирано в чл.274, ал.2 ГПК във вр чл. 274, ал.1 т.1 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл.274 ГПК частни жалби могат да се подават срещу определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона - т. е. срещу определения и разпореждания, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба. Съставът е посочил и това, че виждането на жалбоподателката, че е било, и продължава да е дължимо разглеждане от ВКС на нейната частна жалба при предпоставките на чл.274, ал.3 ГПК, т.е при предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивни определения, не обосновава допустимост на жалбата и съдържащите се в нея искания. Процесуалните норми, регламентиращи обжалването на съдебните актове, са императивни, т.е. задължителни. Задължителни за страните по делата, както и за съда, са влезлите в сила съдебни актове. Сезиращата го частна жалба, както и съдържащите се в нея искания, включително с акт на настоящата инстанция да се дадат указания до първоинстанционния съд за отмяна хода на гр.д №8849/2022г на СГС, за спиране на хода за разглеждане по същество, са процесуално недопустими. Недопустимите жалби нямат суспензивен ефект и деволутивно действие, изключен за частните жалби като цяло в чл.277 ГПК, освен по преценка на съда. Обосновал е и извод, че не следва да се допуска по косвен начин ефект на спиране на производството, при депозиране на недопустими жалби и администрирането им при обжалване на определенията за оставянето им без разглеждане, като делото по основното производство да се прилага задължително в цялост, при положение че е висящо. По тези съображения и като е констатирал, че гр.дело №8849/2022г на СГС е било изискано с писмо изх. №9435/18.09.2025г, въз основа на разпореждане на съдия докладчика по ч.гр.д № 2168/2025г, след приключване на производството по ч. гр.д № 2168/2025г с окончателно определение, е разпоредил делото да се върне на СГС за по- нататъшни процесуални действия, като настоящето ч.гр.дело се комплектува с преписи от актовете, констатирани в постановеното определение. Атакуваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Когато състав на Върховния касационен съд се е произнесъл по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК по законосъобразността на преграждащо определение на въззивен съд, то с това инстанционният контрол е изчерпан. Предвид изложеното, изводът на предходния състав, че частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, доколкото е насочена против съдебен акт, който не подлежи на обжалване и е влязъл в сила, е правилен и законосъобразен, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Недопустими са и исканията в частната жалба с постановения в настоящото производство акт да бъде обезсилено Разпореждане №1847 от 23.04.2025г. по в.д.№546/25г. по описа на САС, алтернативно – след като се отмени определение № 354 от 27.01.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 4954/2025 г. по описа на IІІ г.о. на ВКС да се разпореди образуване на касационно производство по частна касационна жалба с вх.№ 12150 от 07.05.2025г. Както правилно е отбелязал и предходният състав на ВКС недопустимите жалби нямат суспензивен ефект и деволутивно действие, изключен за частните жалби като цяло в чл.277 ГПК, освен по преценка на съда. Същевременно не кореспондира с императивните норми на процесуалния закон виждането на жалбоподателката, че жалбата й против преграждащото въззивно определение № 838 от 26.03.2025г на САС следва да бъде разгледана при предпоставките по чл.274 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г.о.,