Определение № 13755 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11470/2024 г.

Производството е образувано по частна жалба на К. И. К., притежаващ [ЕГН], подадена чрез адв. Янев, против Определение № 1420/11.07.2024 г. на Административен съд – Добрич, постановено по адм. д. № 36 по описа за 2023 г. на този съд. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът неправилно е взел под внимание само доводите за заболяване и отсъствие от работа в дадения период. Излага аргументи, че молбата за възстановяване на срока е била само във връзка с ненадлежното връчване на съдебното решение. Моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да се произнесе по подадената жалба срещу Определение № 575 от 20.03.2023 г. по адм. дело № 36/2023 г. на Административен съд - Добрич. Иска да бъде възстановен срока за обжалване и подадената касационна жалба да бъде счетена за подадена в срок. Представя писмено доказателство частна жалба против Определение № 575 от 20.03.2023 г. по адм. дело № 36/2023 г. на Административен съд – Добрич. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение, прие за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. От фактическа и правна страна се установява, че К. И. К. е депозирал касационна жалба чрез адв. К. Янев, срещу Решение № 441 от 28.11.2023 г. по адм. дело № 36/2023 г. на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу АУПДВ № 01-6500/285/20.10.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”. С Определение № 575 от 20.03.2024 г. по същото дело съдът е оставил касационната му жалба без разглеждане като просрочена. С частна жалба срещу горепосоченото определение се е искало и възстановяване на срока за обжалване с твърдение, че в периода на връчване на решението адвокат - пълномощникът е бил във временна нетрудоспособност в следствие на заболяване. В подкрепа на този довод са представени две молби до Окръжен съд – Кърджали и до Софийски районен съд, съдържащи искания за отлагане на съдебни заседания. Изложени са и аргументи за нередовно връчване на първоинстанционното решение. Съдът е счел, че молбата за възстановяване на срока за обжалване е неоснователна, тъй като представените доказателства не обуславят извод за наличието на особени непредвидени обстоятелства. Определението на Административен съд - Добрич е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 АПК в 7-дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата. В искането следва да се посочат всички доказателства, установяващи наличието на основанията за възстановяване на срока. Първоинстанционния съд обосновано е преценил, че представените молби за отлагане на съдебни заседания, не обуславят извод за наличието на особени непредвидени обстоятелства. Липсват други писмени доказателства за временна нетрудоспособност на лицето, удостоверена от надлежен орган. В случая не е установено и поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Твърдяното нередовно връчване на първоинстанционното решение, не е основание за възстановяване на срока. Обжалваното определение е правилно, поради което настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, го оставя в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение