Определение № 897 от 21.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 895/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. В. Г. в ЕГН: xxxxxxxxxx чрез процесуалния му пълномощник срещу определение № 1916 от 14.09.2010 г. по ч.гр.дело №796/2010г. на П. окръжен съд, с което се потвърждава определение №21 86 от 31.05.2010 г. на РС-Плевен по ч.гр.д. №7146 /09, с което е постановено по реда на чл.420 от ГПК спиране на изпълнението на издадена заповед за изпълнение по чл.417 ал.1,т.9 от ГПК. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл. 420, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационен контрол. С тях нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства, с оглед изискванията на чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, защото са свързани със защитата на взискателя до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Разпоредбата е аналогична с тази по чл. 250 ГПК (отм.), поради което даденото разрешение с т. 6 на ТР1-2001 г. не е загубило сила. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение