Определение № 5402 от 30.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9040/2023 г.

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020" (ОПОС) за изменение на Решение №3478 от 21.03.2024 г. на Върховния административен съд (ВАС) по адм. дело № 9040/2023 г., в частта за разноските. Искателят сочи, че с решението съдът е осъдил Министерството на околната среда и водите да заплати на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, разноски по делото в размер на 37 200,00 лв. Счита, че присъдените разноски са прекомерни и необосновани. Сочи че съдът не е взел предвид направеното от органа възражение за прекомерност на възнаграждението и стеснително е тълкувал чл. 78, ал. 5 ГПК, както и не се е съобразил с решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и с решението на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. Излага, че във възражението му се съдържа, без да е изрично посочено, искане за намаляване на разноските поради фактическата и правна сложност на делото. Възражението може да е непълно, но не е неоснователно. В ГПК не се съдържа изискване за неговата мотивираност. Тълкуването на съда, че възражението е неоснователно, тъй като в него не е посочено, че прекомерността е съобразно действителната и правна и фактическа сложност на делото, представлява стеснително тълкуване на въпросната разпоредба. Съдът е следвало да обсъди възражението, като прецени съотношението на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност на делото. Задължително е трябвало да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, да откаже да приложи Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/2004 г.) и да се съобрази с правото на СЕС. Възражението е основателно и своевременно, а присъдените разноски са прекомерни. Ако делото е имало някаква правна и фактическа сложност, то това е било при разглеждането му пред Административен съд – Сливен. Такава липсва в производството пред ВАС. Присъдените разноски са над нормативно установения размер в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба №1/2004 г. Предвид изложеното прави искане решението да бъде изменено в частта на присъдените в полза на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД разноски за адвокатско възнаграждение, като в полза на дружеството се присъдят разноски в размер на една средна месечна брутна заплата на съдия от ВАС. Ответникът – "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД сочи, че разпоредбата на която се основава искането – чл. 248 ГПК се намира в Глава XVIII, Раздел III от ГПК, озаглавена „Поправка на решението“. От заглавието й следва изводът, че редът по чл. 248 ГПК може да се използва единствено за поправяне на решението при допуснати в него грешки, които не водят до промяна на изразената в решението воля на съда. Предвид това представената молба е недопустима. С нея не се иска изменение или допълнение на решението, в частта му за разноските, поради неправилно тяхно изчисляване или друга грешка или при липса на произнасяне. С молбата реално се възразява срещу решението на ВАС в тази му част, като се иска пререшаване на въпроса за основателността на претенцията на дружеството и възражението за прекомерност, от инстанцията, която ги е решила. Ако съдът намери, че молбата е допустима, изразява становище за нейната неоснователност. Сочи, че без фактическо обосноваване на възражението за прекомерност няма как ВАС да го уважи. Молбата показва пълно непознаване на работата на юриста, най-малката част от която е явяването в съдебно заседание. Касационната жалба на насрещната страна е 13 страници. При твърдението за липса на фактическа и правна сложност, в жалбата са изложени 13 довода за неправилност на решението на първоинстанционния съд. Делото е с голям обем и касае значителен материален интерес – близо половин милион лева. Поради това хонорарът с включен ДДС не е прекомерен, дори и при съобразяване на практиката на СЕС. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че искането за изменение на решението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, поради което е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. В депозираната от процесуалния представител на ръководителя на УО на ОПОС молба в хода на касационното производство е посочено, следното: „В случай, че другата страна претендира разноски, правя възражение за прекомерността им и ги оспорвам по основание и размер. Като моля да вземете предвид и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 4 юли 2022 г. и решение на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година.“ В Решение №3478 от 21.03.2024 г. по адм. дело № 9040/2023 г. ВАС е приел, че с оглед на изхода от спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерство на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът – касатор, да заплати на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, сумата от 37 200,00 лв., представляваща договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ответника, съгласно представено пълномощно и фактура от 30.01.2024 г. Посочил е, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно, тъй като не се твърди прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Поради това е осъдил Министерство на околната среда и водите да заплати на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД разноски по делото в размер на 37 200,00 лева. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В настоящия случай, хода на касационното производство от административния орган е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, но същото е бланкетно и немотивирано – от органа не са изложени каквито и да било основания за направеното искане, конкретно – не се твърди наличие на фактическа и/или правна сложност на делото. По възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът се произнася само когато е сезиран, като не дължи служебно да мотивира възражението на страната, а следва само да провери налице ли са сочените от нея основания. При липса на посочени надлежни основания за направеното възражение съдът счита същото за неоснователно, поради което не следва да го уважава, както е сторил и в настоящия случай. Във връзка с направеното от процесуалния представител на касатора искане, при произнасянето си съдът вземе предвид практиката на СЕС, е необходимо да се посочи, че преценката за съответствие на претендираното от дадена страна адвокатско възнаграждение с практиката на СЕС следва да се предхожда от надлежно мотивирано възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обосновано с твърдения за липса на фактическа и/или правна сложност на делото. Едва ако съдът счете, че твърденията са основателни и делото не е с фактическа и/или правна сложност, той следва да прецени дали размерът на договореното и заплатено от страната възнаграждение надвишава определените в Наредба №1/2004 г. размери, а ако е в минималния посочен в нея размер – дали е съобразено практиката на СЕС, включително с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Предвид изложеното, искането на ръководителя на УО на ОПОС, за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд