Определение № 4131 от 05.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3280/2025 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Н. Л. М. е подала молба за връщане на внесена на основание чл.282 ГПК гаранция в размер на 10 000 лева, представляващи 5 112.92 евро. Твърди, че е внесла тази сума по сметка на ВКС по ч.гр.д. № 2352/2025 г., на IV г.о. на ВКС за спиране на изпълнението на въззивно решение. С определение № 3221 /20.06.2025 г. по това дело, постановено след като същия ден (20.06.2025 г.) по сметка на ВКС е внесена определената по делото гаранция в размер на 10 000 лева, изпълнението е спряно. С молбата си Н. Л. М. твърди, че след като ВКС не е допуснал касационно обжалване по нейната касационна жалба, е платила с платежно нареждане от 20.04.2026 г. по банковата сметка на ищеца в Първа инвестиционна банка сумата 8 161.88 евро, за която е осъдена, представляваща сбора от сумите 5 112.92 евро, равняващи се на сумата 10 000 лева, 1 417.94 евро законна лихва върху главницата 5 112.92 евро за периода от 19.02.2024 г. (датата на подаване на исковата молба) до 20.04.2026 г. (датата на окончателното изплащане) и 1 017.47 евро и 613.55 евро присъдени разноски. Стожул ЕООД е получил препис от молбата на Н. Л. М. и не е подал отговор в определения му срок. Настоящият състав установи следното: С определение № 3221 /20.06.2025 г. по ч.гр.д. № 2352/2025 г., на IV г.о. на ВКС е спряно изпълнението на въззивното решение № 77 /23.05.2025г. по в.гр.д. №76/2025г. на Окръжен съд – Кърджали, след като е установено, че Н. Л. М. е внесла по сметка на ВКС гаранция в размер на 10 000 лева. С определение № 1013 /04.03.2026 г. по гр.дело № 3280 /2025 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 77 /23.05.2025 г. по гр.д. № 76/2025 г. на Кърджалийския окръжен съд. С това на основание чл.296, т.3 ГПК въззивното решение е влязло в сила. Счетоводството на ВКС е удостоверило на 29.05.2026 г. върху препис от платежното нареждане на Н. Л. М., че сумата 5 112.92 евро е налична по сметката на ВКС за обезпечения. От представеното от Н. Л. М. платежно нареждане за национален кредитен превод в евро, с подпис на служител и печат на банката от 20.04.2026г. е видно, че Н. Л. М. е платила по сметка на „Стожул“ ЕООД сумата 8 161.88 евро с посочено основание главница и разноски по гр.д. № 235/2024 г. на Кърджалийския РС. Това е номерът на първоинстанционното дело, с което Н. Л. М. е осъдена и чието решение е потвърдено с въззивното решение, което не е допуснато до касационно обжалване. В определения му от съда срок „Стожул“ ЕООД не е оспорил основателността на искането, нито твърденията, че е получил плащане на основание влязлото в сила въззивно решение. Настоящият съдебен състав намира, че от посочените документи се установява внасянето от Н. Л. М. по сметка на ВКС на депозита (гаранцията) в размер на 10 000 лева по ч.гр.д. № 2352/2025 г., на IV г.о. на ВКС, спирането на изпълнението на въззивното решение, влизането на въззивното решение в сила и и погасяване на задължението на Н. Л. М. към „Стожул“ ЕООД, за което е осъдена с влязлото в сила въззивно съдебно решение по делото, поради което искането на Н. Л. М. за освобождаване и връщане на внесената от нея на основание чл.282 ГПК сума по посочената от нея банкова сметка по представен документ от банката за НОИ е основателно. Поради изложеното съдът