Определение № 627 от 10.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2235/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. З. чрез пълномощника му адвокат М. П. и на И. Х. З. чрез пълномощника й адвокат М. М. против решение от 27.11.2023 г., постановено по гр. д. № 14576 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 7.05.2019 г. по гр. д. № 12474/2017 г. на Софийски районен съд за осъждане на: Г. Н. З. и И. Х. З. да заплатят на Н. А. Н. сумата 5025 лв. в качеството й на цесионер по договор а цесия от 14.06.2013 г. с цеденти В. и Й. Х., която сума представлява вземания на цедентите за припадаща им се 1/6 част по чл. 30, ал. 3 от ЗС от ползите, реализирани от Г. и И. З. по договор за наем с „Цезар 2001“ ЕООД от 01.12.2006 г., за периода м.03.2012 г. - м.05.2013 г. включително, представляващи: а/ вземания за неизплатена наемна цена от „Цезар 2001“ ЕООД по договор от 01.12.2006 г. за периода от 02.02.2013 г. до 01.06.2013 г., за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. № 36679/2014 г. на СРС, 76 състав, потвърдени с влязлото в сила решение от 16.02.2016 г., постановено по гр. д. № 58347/2014 г. на СРС, 76 състав; б/ реално получени наеми за периода м. 03.2012 г. - м. 01.2013 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата от 5025 лева, считано от датата на исковата молба - 28.02.2017 г., до окончателното изплащане на сумата; Г. Н. З. и И. Х. З. да заплатят на Ц. П. А. да заплатят сумата 4 690 лв., в качеството й на цесионер по договори за цесия от 12.04.2013 г.с цеценти С. Г. И. и Л. И. И., която сума представлява вземания на цедентите по чл. 30, ал. 3 от ЗС за следните ползи: а/ 1/6 част от сумата от 6030 лв. /за месеците февруари, март и април/ от ползите, реализирани от Г. и И. З. по договор за наем с „ Цезар 2001“ ЕООД, които ползи представляват вземания за неизплатена наемна цена от „Цезар 2001“ ЕООД по договор от 01.12.2006 г. за периода 02.02.2013 г. - 01.06.2013 г., за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по гр. д. № 36679/2014 г. на СРС, 76 състав, потвърдени с влязлото в сила решение от 16.02.2016 г., постановено по гр. д. № 58347/2014 г. по описа на СРС, 76 състав; б/ реално получени от Г. и И. З. наеми за периода м. 03.2012 г. - м. 01.2013 г. включително, ведно със законната лихва върху сумата от 4690 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /28.02.2017 г./ до окончателното изплащане; Г. Н. З. да заплати на Н. А. Н. и Ц. П. А., в качеството им на цесионери по договори за цесия от 12.04.2013 г. и 14.06.2013 г. с цеденти С. Г. И., Л. И. И., В. Х. и Й. Х. сумите от по 4 100.75 лв. на всяка една от тях, които суми представляват вземания на цедентите по чл. 30, ал. 3 от ЗС за периода м.03.2012 г. - м.03.2013 г. включително, за следните ползи: а/ за 1/6 част от вземанията на Г. З. към „Омега Транс Такси“ ЕООД в размер на 7000 лв. за неизплатена наемна цена по договор от 03.02.2007 г. за периода от м.12.2012 г. до м.03.2013 г., което е установено с влязло в сила решение от 16.02.2016 г., постановено по гр. д. № 27973/2013 г. на СРС, 118 състав и за което има издадена заповед за изпълнение по гр. д. №12717/2013 г. на СРС, 118 състав; б/ получените от него наеми от наемодателя „Омега Транс Такси“ ЕООД по договор от 03.02.2007 г., за периода от м.03.2012 г. до м.11.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 4100,75 лв., считано от датата на подаване на исковата молба /28.02.2017 г./ до окончателното изплащане на сумата. И в двете касационни жалби е посочено, че се атакува решението в частта за главница от 5025 лв. (тази главница е присъдена на по иска на Н. А. Н., основан на цесията от 14.06.2013 г. с цеденти В. и Й. Хаджияневи за вземанията им, произтичащи от наемния договор с „Цезар 2001“ ЕООД. Петитумът на касационната жалба на Г. Н. З. е да се отмени решението за тази сума, а на касационната жалба на И. Х. З. е да се отмени въззивното решение. Същевременно и в двете касационни жалби са наведени доводи, които касаят и вземанията, които Ц. П. А. е придобила по цесията със С. Г. И. и Л. И. И., а също и вземанията към „Омега транс Такси“ ЕООД Посочените противоречиви изявления на касаторите препятства преценката в коя част въззивното решение е влязло в сила, поради което на касаторите следва да се даде възможност да уточнят кои от наведените доводи са относими към произнасянето на съда по иска на Н. Н. въз основа на цесията от 14.06.2013 г., уважен за сумата 5025 лв. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение