Решение № 749 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11268/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационната жалба на „Бест тийм ВТ” ЕООД, ЕИК 206265858, чрез адв. Костадинов, срещу Решение № 3201/09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 330/2025 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-04000424002251-091-001/27.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 41/07.04.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП” - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително начисления ДДС за данъчни периоди от 19.04.2021 г. до 31.03.2024 г. в общ размер на 45 796,70 лева и лихви в размер общо на 12 389,40 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в процесния обект се предлагат храни и напитки, които могат да бъдат консумирани на място от клиентите. Излага съображения, че с продажбата на стоките в ресторанта се предоставят и услуги – например почистване на местата за консумация. Цитира практика на СЕС. Излага подробни съображения в касационната жалба. Настоява за отмяната на обжалваното решение и отмяна на процесния РА в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба – директор на Дирекция „ОДОП” Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Георгиева, оспорва касационната жалба в писмен отговор с подробни доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсуктско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба се явява неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Велико Търново е била законосъобразността на РА № Р-04000424002251-091-001/27.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с Решение № 41/07.04.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП” - Велико Търново при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително начисления ДДС за данъчни периоди от 19.04.2021 г. до 31.03.2024 г. в общ размер на 45 796,70 лева и лихви в размер общо на 12 389,40 лева. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и е преценил РА като валиден, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство. Приел е, че РА е издаден в изискуемата от закона форма при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установена е следната фактическа обстановка: В ревизираните периоди „Бест тийм ВТ” ЕООД е регистрирано по ЗДДС и е декларирало дейност на заведение за бързо обслужване, която се осъществява в обект под наем с площ 22,65 кв. м, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ №15, първи етаж на магазин „Славяни“. Видно от чл. 2 на Договор за наем от 29.10.2020 г. и на Договор за наем от 16.10.2023 г. с Всестранна кооперация, гр. Велико Търново наетият обект се ползва от наемателя като „Бърза закуска“, като според наличния в преписката ценоразпис в предлагания асортимент фигурират дюнери, бургери, добавки и напитки. Потвърждение за видовете храни, приготвяни в обекта – аламинути, сосове, скара, топли напитки, сандвичи, хамбургери, приготвяни на място, салати, топли предястия, други – дюнер, се намира и в издаденото от Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Велико Търново Удостоверение за регистрация за заведение за обществено хранене № 101/14798/23.06.2017 г., според което обектът е вписан в Регистъра на обектите за обществено хранене и търговия на дребно с храни. Заведението има достъп до общите сервизни санитарни помещения на втория етаж в търговски комплекс „Славяни“. Със Заповед №3267/04.08.2022 г. на кмета на Община Велико Търново стопанисваният от „БЕСТ ТИЙМ ВТ“ ЕООД обект Бързо хранене „Експрес“ е категоризиран по Закона за туризма с „една звезда“ и капацитет 12 места. От трето неучастващо по делото лице – „А1 България“ ЕАД, е удостоверено, че в процесния период е действал договор за предоставяне на услуги – фиксиран интернет, телевизия и мобилна услуга, за обекта на ул. „Васил Левски“ №15, вх. А, ет. 1. В извършено в хода на ревизията посещение на място е установен инвентара и оборудването в помещението: 3 бр. ниски табуретки, 6 бр. барстолове с и без облегалка, 1 бр. маса – буре, 2 бр. барплотове, фризер, климатик, три хладилни витрини, топла витрина, плоча за печене, фритюрник, дюнер машина, отоплител за картофи, машина за рязане на месо, кафе машина, и други кухненски съоръжения. От представените пред съда трудови договори се установява, че в „БЕСТ ТИЙМ ВТ“ ЕООД са назначени двама „готвачи заведение за бързо хранене“. От показанията на свидетелите се извличат данни за механизма на обслужване на клиентите – клиентът прави своя избор, готвачът приготвя индивидуално съответно дюнер или бургер, клиентът го взема за вкъщи или го консумира на място – вътре в помещението или навън, пред него. За доставките на описаните храни търговското дружество е начислявало ставка ДДС от 9 % на основание чл. 66, ал. 2, т. 3 от ЗДДС /отм., но действаща за периода от от 01.07.2020 г. до 30.06.2022 г./, респ. § 15д, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗДДС във вр. с чл. 66а от ЗДДС /в сила от 09.07.2022 г. до 31.12.2024 г./. С РА на основание чл. 66, ал. 1, вр. чл. 67, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС за данъчни периоди от м. април 2021 г. до м. март 2024 г. са определени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 45 796,70 лева по съображения, че за дружеството не е налице основание да прилага намалената ставка на ДДС, а е следвало да начислява такова в размер на 20%. Изложеното сочи, че спорът между страните е за това представляват ли процесните доставки ресторантьорски или кетъринг услуги, които съгласно чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС, респ. § 15д, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗДДС във вр. с чл. 66а от ЗДДС, се облагат със ставка на данъка 9 % или представляват доставки на стоки, облагаеми със ставка на данъка 20 % съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 ЗДДС (редакцията на закона в сила до изм. с ДВ бр. 52 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), съответно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС (в сега действащата редакция в сила от 01.07.2022 г.) Съгласно действащата и за процесните периоди редакция на § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС "Ресторантьорски и кетъринг услуги" са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни“. Съответно според определението в чл. 6, § 1 от Регламента за изпълнение № 282/2011 ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Безспорно в случая касационният жалбоподател осъществява доставки на приготвени храни и приготвени и неприготвени напитки. Спорът е за това придружени ли са тези доставки от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено, и имат ли тези услуги по-голяма роля от доставките на храни и напитки. Според решението на СЕС от 10 март 2011 г. по съединени дела С-497/09, С-499/09, С-501/09, С-502/09 за да се определи дали една-единствена сложна доставка като тази трябва да се квалифицира като „доставка на стоки" или като „доставка на услуги", следва да се вземат предвид всички обстоятелства по осъществяване на сделката, за да се издирят нейните характерни елементи и да се установи доминиращият елемент, а доминиращият елемент трябва да се установи от гледната точка на средностатистическия потребител (т. 61, т. 62 и цитираната там практика). Само услугите, различни от тези, които неизбежно придружават продажбата на дадена стока, могат да се вземат предвид, когато се преценява каква част заема доставката на услуги в една цялостна сложна сделка, която включва и доставката на стока (Решение от 10 март 2005 г. по дело, C-491/03, Hermann т. 22). Още в решението си от 2 май 1996 г. по дело С-231/94, Faaborg-Gelting Linien (т. 13 и т. 14) СЕС посочва, че доставката на готови храни и напитки за незабавна консумация е резултат от поредица от услуги, вариращи от готвенето на храната до нейното физическо обслужване при получателя, като в същото време на разположение на клиента се предоставя инфраструктура, включително трапезария с принадлежности (гардеробни и др.), мебели и посуда. Хората, чието занимание се състои в извършване на ресторантски сделки изпълняват такива задачи като поставяне на масата, съветване на клиента и обяснение на храната и напитките в менюто му, сервиране на масата и изчистване на масата, след като храната е била изядена. Следователно ресторантьорските сделки се характеризират с набор от характеристики и действия, от които предоставянето на храна е само един компонент и в които услугите преобладават до голяма степен. Тогава те трябва да се считат за доставки на услуги по смисъла на чл. 6, § 1 от Шеста директива. Това тълкуване на чл. 6, § 1 от Директива 77/338 на Съвета във връзка с ресторантьорските услуги напълно съответства на определението в чл. 6, § 1 от Регламент за изпълнение № 282/2011. С оглед практиката на СЕС и конкретните факти по главния спор в Решението си от 10 март 2011 г. по съединените дела от 2009 г. СЕС приема, че продажби на напитки и готови за консумация ястия в три каравани с бар плот и приспособление за маса не представляват ресторантьорски услуги и е мотивирал своя извод с това, че няма сервитьор, не се дават реално съвети на клиентите, няма обслужване в същинския смисъл, което да се състои по-конкретно в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите, няма специално предназначени за консумацията на предлаганата храна затворени и отоплени помещения, няма гардероб и тоалетни и в общи линии няма и съдове, мебели или прибори за подреждане. Елементите, свързани с предоставянето на услуги, са само елементарно оборудване, а именно позволяват само на ограничен брой хора да консумират храната на място, на открито. Това елементарно оборудване предполага само незначителна човешка намеса. Ето защо посочените елементи представляват само минимални съпътстващи доставки и не могат да променят доминиращия характер на основната доставка, а именно доставка на стоки. Непосредствената консумация на място не представлява съществена характеристика на разглежданата сделка и тя не е от определящо значение за нейния характер. В разглеждания случай, съобразявайки цитираните разрешения в практиката на СЕС, настоящият касационен състав намира, че предлагането на процесните хранителни изделия и възможността те да бъдат консумирани от клиентите на масите, почистването на масите, представляват само минимални съпътстващи доставки и не могат да променят доминиращия характер на основната доставка, а именно доставка на стоки. Тези услуги не играят по-голяма роля от доставката на храни и на напитки от гледната точка на средностатистическия потребител, поради което правилно първостепенният съд е приел, че осъществяването от дружеството доставки не представляват доставки на ресторантьорски услуги по определението в чл. 6, § 1 от Регламент за изпълнение № 282/2011. Изложените аргументи за противното в касационната жалба не се споделят. Отговор на всеки един от повдигнатите там възражения е подробно даден в мотивите на решението на състава на Административен съд - Велико Търново, същите се споделят изцяло от касационната инстанция, която препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. По тези съображения решението на Административен съд – Велико Търново е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като такова следва да се присъди в размер на 5 304,88 лв. Съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо възнаграждение за адвокат, се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. В процесния случай юрисконсултско възнаграждение се определя и присъжда на основание чл. 161 ДОПК съгласно приложимата нормативна уредба. Същото отговаря на фактическата и правна сложност на правния спор и извършената работа от процесуалния представител на ответника по касация. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,