Определение № 1086 от 11.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 434/2024 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. Б. против определение № 103/10.01.2024 г. по ч.гр.д. № 5371/2023 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане частна й касационна жалба с вх.№ 11675/24.11.2023 г. и е прекратено производството по делото. Съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни страни и е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна: С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е прекратил производството по ч.гр.д. № 5371/2023 г., поради това, че въззивното определение на основание чл. 274, ал. 4 ГПК е изключено от касационен контрол, тъй като се касае за облигационен иск за установяване нищожност на договор за отстъпване право на строеж с цена под 5000 лв. Прието е, че при липса на данъчна оценка, определяща за цената на иска е пазарната цена посочена в атакувания договор от 13.08.1996 г. - 3360 неденоминирани лева. Определението е неправилно. Цената се посочва с исковата молба, а ако това не е сторено или тя е погрешно определена от страната, съдът служебно или по възражение на ответника я определя и то, най-късно в първото по делото заседание. Само по искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, а окончателното – най-късно при решаване на делото. Цената на иска е паричната оценка на предмета на делото и по искове за съществуване на договори, доколкото в случая договорът има за предмет отстъпване право на строеж върху държавна земя, се определя по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 2 ГПК - по данъчната оценка. Когато съдът констатира, че липсва данъчна оценка на вещното право, той не определя приблизителна цена на иска, тъй като в този случай не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 3 ГПК. Ако данъчната оценка няма, тогава цената на иска се определя по пазарната цена на вещното право към датата на подаване на исковата молба. В случая, по делото в исковата молба не е посочена цена на иска. Не е представена данъчна оценка за отстъпеното право на строеж върху държавна земя, предмет на иска. Не е назначавана и съдебна експертиза за установяване пазарната цена на вещното право към датата на подаване на исковата молба, съгласно изискването на чл. 69, ал. 1, т. 2, предл. 2 ГПК, въз основа на която съдът да определи цената на иска, респ. да приеме, че същата е под 5000 лв. Предвид данните по делото, изводът на състава на Върховният касационен съд, че цената на предявения иск е под 5000 лв. и обжалваното определение е изключено от касационен контрол, е неправилен. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение