Определение № 8037 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6164/2024 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД, ЕИК 202054931, чрез управителя М. Р. с приложено удостоверение за придобита юридическа правоспособност, срещу определение № 4728 от 09.05.2024 г., постановено по адм. д. № 3866/2024 г. на Административен съд София–град (АССГ). С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, цитирана е съдебна практика. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане на оспорването по същество. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез юрк. Гачев, в срока по чл. 232 от АПК изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли д бъде оставен в сила оспорения съдебен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение, приема частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния административен съд е образувано по жалба на „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по покани за изпълнение на парични задължения въз основа на влязло в сила решение № 4283 от 28.06.2023 г. по адм. д. № 8242/2021 г. на АССГ. С обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че оспорването е недопустимо, тъй като не е налице административен акт- мълчалив отказ. За да стигне до този извод, съдът е посочил, че по претендираните с покани суми за главница и лихва общо в размер 1 071 461,90 лева действията и бездействията на административния орган са в рамките на изпълнително производство и не налагат издаването на индивидуален административен акт, като е мотивирано, че въз основа на поканата, органът не дължи издаването на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, за да може да се формира мълчалив отказ по реда на чл. 58 от АПК. Първоинстанционният съд още е посочил, че съгласно диспозитива на приложеното съдебно решение на АССГ по адм. д. № 8242/2021 г., оставено в сила с решение на ВАС по адм. д. № 9046/2023 г., е отменено уведомително писмо, издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, като осъдителен диспозитив за претендираните с поканите суми няма, а следва административният орган да издаде акт съобразно указанията на АССГ и ВАС, като от молба от ДФЗ, постъпила по делото на 07.05.2024 г., било видно, че са предприети действия. По тези мотиви, съдът приел, че по предявените покани не е формиран годен за оспорване по реда на административното производство административен акт, поради което е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното производство. Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акт, като условие за формирането на мълчалив отказ е наличието на възникнало задължение за административния орган да се произнесе по посочения от лицето въпрос с административен акт. Приложените по делото покани за изпълнение на парично задължение от „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД до изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, саморъчно подписана с вх. № 01-2600/3562#3 от 29.02.2024 г. на ДФЗ и идентична такава, подписана с КЕП на 01.03.2024 г. (л. 12 и л. 13), се основават на решение № 1930 от 19.02.2024 г. по адм. д. № 9046/2023 г. на ВАС и съответния първоинстанционен съдебен акт, но както правилно е посочил решаващият съд с тези съдебни актове е отменено уведомително писмо с изх. № 01-2600/3562/24.06.2021 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, като не е постановен осъдителен диспозитив за претендираните с поканите суми. Правилно в тази връзка още е посочено, че следва административният орган да издаде акт съобразно указанията на АССГ и ВАС, като в случая е относима и разпоредбата на чл. 177, ал. 1 и 2 от АПК по отношение на действието на съдебното решение и актовете и действията на административния орган във връзка с влязло в сила съдебно решение. Неоснователен и противоречив е изложеният в частната жалба - касаеща единствено процесните покани, довод, че административният орган дължи изрично произнасяне, тъй като същият е свързан с действието на съдебните решения спрямо него като страна по делата. Отправените покани за изпълнение на парично задължение не са иницииращи административно производство документи нито във връзка с изпълнението на съдебните решения, нито в друго производство, както правилно е приел съда, което да налага издаването на акт. Следващите твърдения в частната жалба също не обосновават пороци на оспорения съдебен акт, които да сочат на наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неотносима е цитираната съдебна практика в случая, с оглед отправените покани за изпълнение на парично задължение след постановяването на решение № 1930 от 19.02.2024 г. по адм. д. № 9046/2023 г. на ВАС и при изричното изявление по делото за предприети действия по изпълнение на съдебните решения от страна на административния орган. Във връзка с последните оплаквания на жалбоподателя е необходимо да се посочи, че процесуалният представител на ответника е надлежно овластен и персоналните промени в структурата на органа, които не са свързани с промяна на неговите правомощия и компетентност, не променят дадените процесуални права на упълномощения служител. В заключение следва да се посочи, че липсата на произнасяне в случая не представлява мълчалив отказ, което от своя страна правилно е преценено от съда, че води до недопустимост на жалбата поради липса на акт, съотв. необходимост от оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното пред съда производство на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че оспореното определение не страда от пороците релевирани с частната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото частният жалбоподател „Ню Проджектс Консулт“ ЕООД следва да заплати на ответника претендираните разноски по делото, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение за представителство пред ВАС и заявени в становището по делото в размер 100 лв. на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, приложим на основание чл. 236 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение,