Определение № 5278 от 15.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4339/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на С. П. С. изтърпяващ наказание лишаване от свобода против Разпореждане №599/09.04.2026г. по адм.дело № 164/2025 г. на Административен съд-Ямбол, с което е върната частната касационна жалба на С. П. С., понастоящем в [заличен текст] против Определение № 239/12.02.2026 г. по адм.дело № 164/2025 г. на Административен съд-Ямбол и е прекратено производството по същата. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното разпореждане като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С разпореждане № 410/13.03.2026 г. по вх.№ 513/27.02.2026 г. и съгласно разпореждане от 10.03.2026 по вх.№6748/09.03.2026 г. на ВАС частната касационна жалба е оставена без движение и е изпратено съобщение на жалбоподателя, че в 7 (седем) дневен срок от получаването следва да внесе по сметка на Върховен административен съд държавна такса в размер на 15,34 (петнадесет евро и 34 евроцента) евро и в същия срок да представи документа в Административен съд-Ямбол, като в съобщението е вписано, че при неотстраняване в срок на посочената нередовност жалбата ще бъде върната и производството по нея ще бъде прекратено.Разпореждане № 410/13.03.2026 г. по вх.№ 513/27.02.2026 г., както и разпореждане от 10.03.2026 по вх.№6748/09.03=2026 г. на ВАС са връчени лично на частния жалбоподател на 16.03.2026 г., но задължението не е изпълнено нито в дадения срок, нито до настоящия момент. В дадения от съда срок документ за заплатена държавна такса не е представен по делото, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1 АПК първоинстанционният съд връща частната жалба. Обжалваното разпореждане е постановено в съответствие с материалния закон. Частният жалбоподател не оспорва факта, че не представя по делото платежен документ за внесена държавна такса в указания от съда срок, поради което административният съд правилно приема, че нередовността на частната касационна жалба не е отстранена. Държавна такса по съдебни дела представлява установено със закон финансово плащане към бюджета на съдебната власт, събирано от съда във връзка с правораздавателната му дейност. Плащането е дължимо преди извършване на съответната дейност от съда, освен ако със закон не е предвидено друго - чл. 3 ЗДТ във вр. с чл. 151, т. 3 АПК. Изискването за платена държавна такса е условие за редовност на подадената жалба и задължение на оспорващия е да внесе държавната такса своевременно. Когато към подадената жалба не е приложен документ за платена държавна такса, когато такава се дължи, съдът на основание чл. 158, ал. 1 АПК е длъжен да остави същата без движение и да укаже на оспорващия да отстрани нередовността. Разпоредбата на цитираната норма е изпълнена от съда. По делото е установено, че в дадения срок жалбоподателят не представя в съда документ, удостоверяващ заплащането на определената държавна такса за производството. Неизпълнението в срок на указанието на съда за отстраняване на нередовността на жалбата - непредставянето на документ за платена държавна такса, е основание за връщане на частната касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК. В тази насока са били и изричните указания на съда. Следователно като прави извод за неизпълнение в срок на дадените задължителни указания и връща частната касационна жалба първоинстнационният съд постановява разпореждане в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,