Определение № 166 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1290/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е по делото молба с вх. № 20101/20.11.2024 г., подадена от ответника по касация ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], с искане за допълване на определение № 3010/19.11.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като му се присъдят направените такива пред ВКС. В дадения срок касаторите Г. Р. А., З. А. С., С. З. Г., Г. З. Г., Н. З. Г., С. М. И., А. С. И. и А. С. И., чрез адв. С. Ч., са подали отговор, в който оспорват искането като неоснователно. Правят възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, намира следното: Молбата е допустима – подадена е от надлежна страна и в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид необжалваемостта на постановеното определение по чл. 288 ГПК. С определение № 3010/19.11.2024 г. по т.д. № 1290/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 316/16.11.2023 г. по в.т.д. № 368/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в обжалваната част. Поради недопускането на касационен контрол ответникът по касация има право на разноски в настоящото производство. Такова искане е заявено от ЗД “БУЛ ИНС” АД в срока за отговор на касационната жалба, с молба с вх. № 1269/21.02.2024 г. Към същата са представени доказателства за извършване на плащане на адвокатското възнаграждение на ответника по банков път по три от договорите за защита и съдействие по касационните жалби на Г. А., З. С. и С. И. в размер на по 9 918 лева с ДДС, т.е. по-малко от договореното такова от по 10 440 лева с ДДС. В договорите за правна защита и съдействие касателно касационното обжалване на останалите петима касатори е договорен адвокатски хонорар от по 9 960 лева с ДДС за всеки, платим авансово в брой, като това вписване има характер на разписка съгласно задължителните постановки на т. 1 на Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Включването във всеки от договорите на клауза, че при неплащане адвокатът има право да се снабди със заповед за изпълнение по чл. 37 ЗА, не може да опровергае този извод, след като е налице изявление на страните, че плащането е извършено авансово в брой, съответно представени са доказателства за плащане на възнаграждението по банков път. С оглед на горното застрахователят представя доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в общ размер на 79 554 лева с ДДС. При тези данни следва да бъде разгледано направеното от касаторите възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар. Като съобразява фактическата и правна сложност на делото и извършените от адвоката на страната действия – депозиране на един отговор на съвместната касационна жалба, подадена от касаторите, и на изложението на основанията за допускането й, както и че Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, към която препраща чл. 78, ал. 5 ГПК вр. с чл. 36 ЗА, не съответства на правото на ЕС, съгласно даденото тълкуване в решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че адвокатското възнаграждение на ответника по касация следва да бъде намалено на 6 000 лева с ДДС. По изложените съображения настоящият състав намира, че искането по чл. 248 ГПК следва да бъде уважено и да бъде допълнено определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като в полза на ответника по касация се присъдят такива за адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лева с ДДС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,