Определение № 919 от 12.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 53/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба Фонд за гарантиране на влоговете в банките, [населено място] /наричан за краткост по-долу „ФГВБ“/, чрез адвокат Д. Л., срещу определение № 664 от 18.10.2022 г. по в.т.д. № 413/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искане на ФГВБ за изменение на решение № 489/11.07.2022 г. по в.т.д. № 413/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав, в частта за разноските. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за постановяване на определение, с което да се присъдят на ФГВБ направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 6061,59 лв. Излагат се съображения, че според правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК, приложимо и във въззивното производство ФГВБ, като ответник по въззивната жалба на Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ има право на разноски за защита срещу така подадената жалба от противната страна, съразмерно на материалния интерес по нея, без да е необходимо изрично в искането за присъждане на разноски, както и в документите, представени в подкрепа на същото искане, разноските за защита срещу въззивната жалба и за защита по собствената на страната, насрещната въззивна жалба да са изрично разграничени. Привеждат се аргументи в защита на тезата, че съобразно изхода на спора пред въззивната инстанция, на ФГВБ следва да бъде изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 6061,59 лв., представляващи минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита срещу въззивна жалба, обективираща спор с материален интерес 226 579,99 лв. В писмен отговор насрещната страна Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“, [населено място] оспорва частната жалба като неоснователна, като в условията на евентуалност се прави искане за частично уважаване на искането на жалбоподателя. Подаден е отговор и от третото лице - помагач „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, [населено място], представлявано от синдиците А. Д. и К. М., което счита частната жалба за изцяло основателна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като по същество е основателна. Въззивно търговско дело № 413/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав е образувано по подадени общо три въззивни жалби- въззивна жалба с вх. № 271584/28.02.2022 г. от „Корпоративна търговска банка“ АД /н/, въззивна жалба с вх. № 272012/01.03.2022 г. от Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ и подадена срещу нея насрещна въззивна жалба с вх. № 279144/05.04.2022 г. от ФГВБ. Освен това по подадената въззивна жалба с вх. № 272012/01.03.2022 г. ФГВБ е депозирало писмен отговор с вх. № 279143/05.04.2022 г. и по въззивното дело е защитаван от адвокат. С въззивно решение № 489 от 11.07.2022 г. по в.т.д. № 413/2022 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9-ти състав трите въззивни жалби са оставени без уважение и е потвърдено първоинстанционното решение по делото. По последвала молба от ФГВБ на основание чл. 248, ал.1 ГПК за допълване на въззивното решение в частта за разноските е постановено атакуваното определение на Софийски апелативен съд. С него въззивният съд е отхвърлил искането на ФГВБ за присъждане на направените от него разноски за въззивната инстанция. Съдът е изтъкнал, че при обжалване на първоинстанционното решение и от двете страни и потвърждаването му изцяло от въззивната инстанция, то направените от всяка страна разноски за собствената й въззивна жалба не се възлагат върху другата страна, а остават за нейна сметка. Съдът е допълнил, че направените разноски за защита срещу подадената от другата страна въззивна жалба, подлежат на възстановяване по реда на чл. 78 ГПК. В конкретния случай обаче Софийски апелативен съд е счел, че претендираните от ФГВБ разноски не са разграничени съобразно подадената от него насрещна въззивна жалба и съобразно защитата му срещу въззивната жалба от Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“, поради което съдът е стигнал до извода, че разноските следва да останат за всяка една от страните, така както са направени. Обжалваното определение е неправилно. Настоящият съдебен състав напълно споделя формираната практика на касационната съдебна инстанция, обективирана примерно, но не само в определение № 336 от 07.05.2013 г. по ч.т.д. № 638/2012 г. на ВКС, II т.о., съгласно която при обжалване на първоинстанционното решение от двете страни по делото и потвърждаването му изцяло от въззивната инстанция, то направените от тях разноски за собствените им въззивни жалби не следва да се възлагат върху насрещната страна, а остават за тяхна сметка. Ако обаче някоя от страните е направила разноски, относими към защитата срещу подадената от другата страна въззивна жалба, то тези разноски се присъждат по реда на чл. 78 ГПК – с оглед обжалваемия интерес и по съразмерност. Отнесено към конкретния случай, както е посочено по-горе, във въззивната инстанция ФГВБ е подал насрещна въззивна жалба, която е оставена без уважение, съответно - и по нея, и съразмерно на защитавания с нея материален интерес, тази страна няма право на разноски. Частният жалбоподател обаче, чрез упълномощен от него адвокат, на който е заплатил адвокатско възнаграждение за защита във въззивната инстанция, се е защитавал в същата и срещу подадената от Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“ въззивна жалба, като е депозирал писмен отговор и е осъществил процесуално представителство до приключване на делото пред въззивния съд. С оглед изхода на спора пред Софийски апелативен съд, то направените разноски за защита по депозираната от ФГВБ насрещната касационна жалба остават за него. Но разноските, които ФГВБ е направил за защита срещу въззивната жалба от Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“, следва да бъдат присъдени съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК - съобразно обжалваемия материален интерес по въззивната жалба от Адвокатско дружество „Кинкин и партньори“, който в случая възлиза на 226 579,99 лв., по съразмерност. С оглед на този материален интерес претендираните от жалбоподателя разноски за възнаграждение за адвокат във въззивната инстанция в размер на 6061,59 лв. са в минимален такъв, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата й редакция. От приложените по делото доказателства е видно, че уговореното адвокатско възнаграждение е и реално изплатено /л. 95 и л. 96 от въззивното дело/, а възраженията срещу това от насрещната страна са неоснователни – данните в платежния документ, макар и със съкращения, но съвпадат напълно с тези по конкретното дело, включително като насрещна страна. Ответникът по жалбата – ищец в производството не е искал изменение на въззивното решение в частта за разноските, поради което исканото от него прихващане с дължащия се нему адвокатски хонорар за въззивното производство, съразмерно на защитавания в същото от него материален интерес – този по насрещната жалба на ФГВБ, е неоснователно. Неоснователно е възражението срещу размера на претендираното от частния жалбоподател възнаграждение, базирано на осъществена от ФГВБ защита и срещу жалбата на третото лице помагач на негова страна в производството „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ – същото не му е насрещна страна в процесуалното правоотношение, каквато е адвокатското дружество – ищец. С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и по същество на частния жалбоподател да бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,