Определение № 6304 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4754/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229-236, вр. чл. 60, ал. 10 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ВПД директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Кюстендил (ОДМВР-Кюстендил) срещу Определение № 774/07.04.2026 г. на Административен съд (АС) – Кюстендил, постановено по адм. дело № 239/2026 г. С обжалваното определение е спряно предварителното изпълнение на Заповед № 277з-566/23.03.2026 г. на ВПД директора на ОДМВР - Кюстендил, с която Й. Я. З. е командирован за срок от 30 дни, за периода от 24.03.2026 г. до 22.04.2026 г. включително, в Гранично полицейско управление (ГПУ) - Свиленград към Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) – Елхово, като е преподчинен на директора на РДГП - Елхово. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е недопустимо, неправилно и необосновано. Счита, че определението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по акт, който е вътрешноведомствен и с него не се засягат права и интереси на граждани, в публичноправен смисъл и същият не подлежи на обжалване. Счита, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. В тази връзка излага съображения, че съдът неправилно е приел, че не е спазена формата предвидена в чл. 60, ал. 2 АПК, доколкото в заповедта на административния орган не били изложени конкретни съображения за наличието на някой от предпоставките визирани в чл. 60, ал. 1 АПК. Моли обжалваното определение да се обезсили, респективно да се отмени. Ответникът – Й. Я. З., чрез процесуален представител- адв. Здравкова, оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред АС-Кюстендил е образувано по жалба на З. срещу Заповед № 277з-566/23.03.2026 г. издадена от ВПД директор на ОДМВР-Кюстендил, с която на основание чл. 181а от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) жалбоподателя главен инспектор Й. З. е командирован за срок от 30 дни, за периода от 24.03.2026 г. до 22.04.2026 г. включително, в ГПУ - Свиленград към РДГП – Елхово, като е преподчинен на директора на РДГП - Елхово. Заповедта съдържа разпореждане за изпълнение на същата от денят, следващ издаването й – от 24.03.2026 г., като са изложени мотивите за фактически допуснатото предварително изпълнение. Заповедта е връчена на 23.03.2026 г. Съгласно чл. 60, ал. 5 АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. Следователно разпореждането за допускане на предварително изпълнение подлежи на самостоятелно обжалване. В чл. 60, ал. 6 АПК е предвидено, че когато в разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът за обжалване се удължава на 14 дни. В случая в административния акт липсва указания за възможността за обжалване на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение, поради което срокът за обжалването му е 14 дни, считано от връчване на жалбата. Изрично, в жалбата си З. е поискал спиране на допуснатото предварително изпълнение. С определението, предмет на настоящото производство, първоинстанционния съд е приел, че предварителното изпълнение на заповедта не е по силата на закона, а че е включено по преценка на административния орган. Решаващият извод на съда е, че органа не е мотивирал разпореждането си, въпреки изричното задължение на чл. 60,ал.2 АПК. Само на това основание съдът спрял предварителното изпълнение. Обратно на възприетото от АС-Кюстендил, настоящата съдебна инстанция приема, че предварителното изпълнение е допуснато по съображения за необходимост от защита на особено важни държавни и обществени интереси, свързани с охраната на държавната граница и противодействието на престъпността в граничната зона. Изложени са конкретни съображения, като в заповедта, така и в документи предхождащи издаването й за наличието на такава необходимост. От другата страна- причините изложени от жалбоподателя, да поиска спиране на предварителното изпълнение, изложени в жалбата, не обосновават необходимост от предварително изпълнение, защото те не са свързани с причини оборващи значителния обществен интерес наложил допускане на предварителното изпълнение. Съображенията на жалбоподателя са свързани със заеманата от него ръководна длъжност – началник на РУ – Дупница и извеждането му води до нарушаване на управлението и функционирането на структурата; възложени са несвойствени функции – несъответстващи на длъжността и задълженията му; обезсмисляне на съдебната защита, поради краткият срок на действие на заповедта; риск за обществения интерес, тъй като заповедта била издадена в период на предстояща изборна организация. Така изложените съображения не могат да оборят обоснованата от органа причина за допуснатото предварително изпълнение – защита на обществения интерес свързан с подобряване на организацията за охрана на държавната граница във връзка с конкретно изложените в заповедта причини, налагащи това към датата на издаване на заповедта. Жалбоподателят е командирован, както е посочено в оспорената заповед, именно заради високата си експертиза и дълъг професионален опит, за което в акта са изложени и съображения. Командироването е за срока предвиден в закона, като не са представени доказателства, че с командироването се преследват цели различни от законовите. Не са и представени доказателства, че предварителното изпълнение на заповедта може да причини конкретно на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да е противопоставима на обществения интерес, който защитава допуснатото предварително изпълнение. Поради тази причина обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени и се постанови ново, с което да се отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение. Обжалваното определение е валидно и допустимо. Неоснователно в частната жалба се сочи, че определението е недопустимо. Жалбоподателят има правен интерес да обжалва заповедта, вкл. допуснатото предварително изпълнение и същата не е вътрешно служебен акт, както твърди частният жалбоподател, макар да създава права и задължения за служител на министерството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, чл. 235 АПК Върховният административен съд, състав на пето отделение