Определение № 113 от 19.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1386/2012 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК. Образувано е по искане на съдия от Разградския районен съд, който с разпореждане от 12.07.2012 година е прекратил съдебното производство по н а х д № 448/2012 година, по описа на същия съд и изпратил делото на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, за разглеждане на делото. В съобразителната част на разпореждането, е констатирано, че единственият свидетел по делото е с адрес за призоваване в района на друг еднакъв по степен съд, а именно – Русенския районен съд. Настоящия състав при проверката по делото установи, че посоченото в разпореждането на сезиращия съд, кореспондира с данните по делото. Въпреки това, този факт не може да преодолее принципа за местната подсъдност при разглеждането на дела от административен характер, по реда на чл. 59 ЗАНН, за който определящо е мястото на извършване на нарушението, в случая, района на Разградския районен съд. Чл. 41 ал. 1, т. 1 от НПК допуска изключение от него, когато „много обвиняеми или свидетели живеят в района на другия съд”. Призоваването на един свидетел от съседен съдебен район, не може да допринесе за по - добра бързина и ефективност на процеса. Поради изложеното и на основание чл. 43, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение