Определение № 5462 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4585/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ю. В. К. против определение № 275/10.02.2026 г., постановено по адм. дело № 459/2025 г. по описа на Административен съд гр. Перник. С определението в производство по чл. 176а от АПК административният съд оставя без уважение молба с вх. № 225 от 27.01.2026 г. на настоящия частен жалбоподател с искане да бъде изменено протоколно определение № 106/16.01.2026г., постановено по адм.д. № 459/2025г. по описа на Административен съд Перник, в частта за разноските. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Моли същото да бъде отменено и вместо него съдът да постанови друго, с което да допълни първоначалното определение в частта му за разноските като уважи изцяло молбата на частния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски в пълния им предявен размер и присъди в тяхна полза още 319,55 евро, равняващи се на 624, 99 лева. Ответникът – кмет на община Радомир в срока по чл. 232 АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Административен съд гр. Перник е бил сезиран с жалба от Ю. В. К. против заповед № 616 от 21.08.2025 г. на кмета на община Радомир, в частта, с която на К., на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да премахне незаконен строеж – „Масивна жилищна сграда на един етаж със ЗП от 62 кв.м.“, находяща се в ПИ 61577.501.2391 по КККР на гр.Радомир, УПИ ІІ-2391, кв.161 по регулационния план на гр. Радомир, с административен адрес: гр. Радомир, [улица]. С молба, изх. № АО-11-00-26/15.01.2026 г. кметът на община Радомир, на основание чл. 156, ал.1 АПК оттегля частично издадената от него заповед № 616/21.08.2025 г., в частта й, засягаща лицето Ю. К. като извършител на незаконния строеж. С оглед направеното оттегляне в съдебно заседание, проведено на 16.01.2026 г. първоинстанционният съд на основание чл. 156, ал. 1 във вр. с ал. 2 АПК и във вр. с чл. 159, т. 3 АПК оставя без разглеждане жалбата на К., прекратява производството по делото и уважава частично искането на жалбоподателя за разноски като взема предвид направеното от страна на процесуалния представител на ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът присъжда на жалбоподателя разноски в общ размер от 640 лв. (327, 23 евро, на основание чл. 11 и чл. 12 от закона за въвеждане на еврото в Република България), от които 15 лв. за издаване на съдебно удостоверение и заплатена държавна такса в първоинстанционното производство и 625 лв. за адвокатско възнаграждение вместо поисканите 1250 лв. за адвокатско възнаграждение. В инициирано от настоящия частен жалбоподател производство по чл. 176а АПК, с определението, предмет на инстанционен контрол по настоящото дело, първоинстанционният съд отхвърля искането за изменение на протоколно определение № 106 от 16.01.2026 г. по адм.д. № 459/2025 г. по описа на Административен съд гр.Перник в частта му относно разноските. За да постанови този правен резултат, Административен съд гр.Перник се позовава на решение на съда на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 г., съгласно което съдът може да определя по-ниски размери на адвокатските възнаграждения, чийто минимум е предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Посочва, че наличието на договорено адвокатско възнаграждение не задължава и не обвързва съда да присъди изцяло уговорения размер на възнаграждението, дори същият да е в минимален размер, тъй като във всеки случай съдът има право на преценка с оглед направеното възражение за прекомерност. Определението е неправилно. Правилни са развитите от Административен съд гр.Перник доводи за принципна дължимост на претендираните от жалбоподателя съдебни разноски на основание чл. 143, ал.2 АПК, доколкото действителната причина за прекратяване на производството е отпаднал за жалбоподателя в хода на съдебното производство правен интерес от обжалване, дължащ се на оттегляне на оспорения административен акт в обжалваната му част. Неправилно първоинстанционният съд занижава размера на разноските, представляващи заплатено от страна на Ю. К. възнаграждение за правна защита и съдействие на адвокат по делото. В случая съдът не е изложил никакви мотиви относно вида на спора, вида и количеството на извършената от пълномощника на жалбоподателя работа, качеството на извършената от пълномощника работа, посоченото в чл. 8, ал.2, т.1 възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие за дело по Закона за устройство на територията (ЗУТ) от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1 от 09.07.2004 г.; Наредбата) и не е обосновал намалението на адвокатското възнаграждение и с оглед представения от страна на ответника договор за правна защита и съдействие с посочено и изплатено възнаграждение по същото дело на процесуалния му представител, направил възражението за прекомерност. Съгласно Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/22 г., на което се позовава първоинстанционният съд, съдът наистина не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., въпреки задължителния й характер, който й придава националната правна уредба, но в конкретния случай разпоредбата на § 1а, ал.2, т.2 от Наредбата не е съобразена от съда, а само е цитирана без да е направен анализ на фактическата и правна сложност на делото и не е отчетен факта, че именно ответника е станал причина за завеждане на делото. Първоинстанционният съд неправилно определя размера на дължимите в полза на Ю. В. К. съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Целта на присъждането на разноски е да се възстанови материалното положение, съществуващо преди образуване на делото и да се компенсират направените от невиновната страна разходи, въз основа на представените доказателства за извършването им. В съдебната практика се приема, че критериите, по които следва да се определи размерът на разноските за адвокатско възнаграждение са видът на претенцията/спора, етапът на производството, обемът на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, обхватът на вложения труд за адвокатска защита, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба, съдебна практика и правна доктрина, активност при извършване на процесуални действия и участие в открити съдебни заседания, и конкретната за всеки спор фактическа и правна сложност на делото, като изброяването не е изчерпателно. В конкретния случай размерът на адвокатското възнаграждение от 1250 лв., съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.09.2025 г. не е прекомерен и присъдената редуцирана сума от 319, 56 евро (625 лв.) за адвокатско възнаграждение е занижена неправилно без да са взети предвид всички факти и доказателства по делото. В настоящия случай обжалваната заповед № 616/21.08.2025 г. на кмета на община Радомир, в частта й, засягаща лицето Ю. К. като извършител на незаконния строеж е оттеглена на 15.01.2026 г., а жалбата подадена от К. до съда е от 15.09.2025 г., поради което с оглед цитираната разпоредба на § 1а, ал.2, т.2 от Наредбата и като се вземе предвид развитието на делото е видно, че адвокатът се е запознал с казуса, изготвил е аргументирана жалба срещу законосъобразността и правилността на оспорения акт. Също така по делото са проведени три открити съдебни заседания – на 28.11.2025 г., на 05.12.2025 г. и на 16.01.2026 г., на които упълномощеният от жалбоподателя адвокат В. Чаушев се е явил пред съда, взел е активно участие по делото и е изложил аргументи по съществото на спора. Също така същият е получил лично на 15.12.2025 г. и издадено по делото съдебно удостоверение. Следва да се отбележи, че от представения по делото договор за правна защита и съдействие с клиент община Радомир е видно, че договореното и заплатено възнаграждение на представляващия общината адвокат е в размер на 1200 лв. (л.75). Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че претендираното адвокатско възнаграждение е в минималния размер, посочен в Наредбата същото неправилно е намалено от първоинстанционния съд. Договореното и изплатено в случая адвокатско възнаграждение изцяло съответства на обема на извършената адвокатска работа, както и на фактическата и правна сложност на случая, съгласно критериите посочени в § 1а, ал.2, т.1, букви „а“ и „б“ и т.2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г., поради което настоящата касационна инстанция счита, че на страната се полага претендирания в пълен размер заплатен хонорар за адвокатско възнаграждение. Като е отхвърлил искането за изменение на определение № 106 от 16.01.2026 г. в частта на разноските Административен съд гр.Перник е постановил неправилно определение, което следва да бъде касирано, като Протоколно определение № 106 от 16.01.2026 г., постановено по адм.д. № 459/2025г., следва да бъде изменено в частта му относно разноските, като Община Радомир бъде осъдена да заплати на частния жалбоподател още 319,55 евро, равняващи се на 624, 99 лева. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,