Определение № 533 от 29.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 2211/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 213 от 13.05.2015г. по ч. т. д. № 295/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 109 от 09.02.2015 г. по т. д. № 48/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд. С първоинстанционния акт е уважена молбата на [фирма], [населено място] по чл. 638, ал. 3 ТЗ за продължаване на спряното изпълнително производство по реализация на предоставено в полза на банката обезпечение. Частният касатор поддържа, че въззивният акт е недопустим и неправилен по съображения, подробно изложени в жалбата. Счита, че решаващият състав неоснователно е преценил за налични предпоставките по чл. 638, ал. 3 ТЗ за продължаване на индивидуалното принудително изпълнение, насочено срещу собствения му имот, ипотекиран в полза на банката-кредитор. Към частната касационна жалба е приложено и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопустимост на жалбата, респ. за неоснователност на същата, обективирано в писмен отговор от 09.07.2015 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна, но същата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащ на касационен контрол акт. Съгласно разпоредбата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд. Следователно, доколкото произнасянето на въззивния съд е окончателно, същото не може да бъде предмет на касационен контрол не само по отношение на правилността на постановения акт, но и по отношение на неговата допустимост, тъй като тази проверка е предпоставена от допустимостта на самото обжалване. При недопустимост на обжалването, съдът не може да извършва преценка за наличието на нито един от възможните пороци на съдебния акт, в т. ч. е за неговата допустимост. Поради изложеното, настоящият състав намира, че подадената от [фирма] частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане и не следва да бъдат обсъждани заявените в нея доводи нито за недопустимост, нито за неправилност на атакуваното въззивно определение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК