Определение № 60301 от 04.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3505/2021 г.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх. № 13972/09.08.2021 г., подадена от Д. С. К. против разпореждане № 2307/27.07.2021 г. по гр.д. № 1444/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната негова частна жалба вх. № 13112/26.07.21 г. С определение в закрито заседание по частно гр.д. № 3504/2021 г. производството по същото е присъединено за съвместно разглеждане с горната частна жалба в общо производство. Присъединеното дело е образувано по частна жалба вх. № 14743/23.08.2021 г., подадена от Д. С. К. против разпореждане № 2497/09.08.2021 г. по гр.д. № 1444/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната негова частна касационна жалба вх. № 12240/12.07.2021 г. Производството и по двете жалби е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Жалбоподателят твърди, че обжалваните съдебни актове са неправилни. Иска тяхната отмяна. Частните жалби са допустими, подадени в срок от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни. Д. К. е подал частна касационна жалба вх. № 12240/12.07.2021 г. против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1755/05.07.2021 г., постановено по частно гр.д. № 1444/2021 г. Администриращият съд е оставил без движение частната касационна жалба с указание да се представят доказателства за внесена държавна такса от 15 лв. по сметка на ВКС, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, и ал. 2 ГПК, както и частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат или в същия срок жалбоподателят да представи доказателства, че притежава юридическа правоспособност. Срещу това разпореждане, постановено по чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 1 ГПК, Д. К. е подал частна жалба вх. № 13112/26.07.2021 г. Тя е върната от администриращия съд като недопустима с разпореждане № 2307/27.07.2021 г. Последното е правилно и подадената срещу него частна жалба вх. № 13972/09.08.2021 г. се явява неоснователна. Законодателят е посочил в чл. 274 ГПК кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита и съдействие); 2. изрично посочените случаи в закона. Актовете на съда, с които се произнася по движението на делото, вкл. тези, с които оставя без движение жалби, не попадат в посочените по-горе категории. Правилността на тези актове се преценява от по-горната инстанция при проверка на крайния съдебен акт, съответно при обжалване на разпореждането, с което жалбата е върната. Следователно, законосъоборазно администриращият апелативен съд е върнал като недопустима частната жалба на К. против необжалваемия съдебен акт. Д. К. не е изпълнил указанието на съдията-докладчик по частно гр.д. № 1444/2021 г. на САС да отстрани нередовностите на подадената частна касационна жалба вх. № 12240/12.07.2021 г. против въззивното определение на Софийски апелативен съд № 1755/05.07.2021 г. и частната касационна жалба е върната от администриращия съд с разпореждане № 2497/09.08.2021 г. Това разпореждане е правилно. Указанията са законосъобразни, съобщени са надлежно на Д. К., но не са изпълнени. Следователно, съдът не е имал друга възможност освен да приложи последицата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Твърдението на страната, че е отстранил нередовностите на частната касационна жалба не се оправдава от данните по делото – частната касационна жалба не е приподписана от адвокат, а страната нито твърди, нито представя доказателства, че има юридическо образование, няма доказателства за платена държавна такса по тази жалба (евентуално плащане на държавни такси по други жалби е ирелевантно), липсва и изложение по см. чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. В заключение, обжалваните разпореждания следва да бъдат потвърдени. МОТИВИРАН от горното, съдът