Определение № 178 от 05.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 500/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр. 2 от ГПК. Частният жалбоподател Й. В. С. обжалва определение № 19 от 22.1.2021 г. по т.д. 1055/20 г., с което е оставена без разглеждане молба вх. № 1 от 15.1.2020 г. с искане за отмяна на решение № 69 от 2.6.2016 г. по т.д. 275/13 г. на Окръжен съд – Кърджали. Излага съображения, че е депозирала 4 различни искания и иска да бъдат разгледани в условията на евентуалност. Излага съображения, че има имущество дружеството, като например хотел „Виктория палас“ Слънчев бряг бил сменил собственика си и сега се наричал „Империал палас“, Слънчев бряг. Счита, че заличаването на търговец, за който е открито производство по несъстоятелност, може да стане само при изпълнение на кумулативните изисквания – да няма пари в брой и имущество за осребряване. Излага съображения относно т. 10 от ТР 1/2018 г. по т.д. 1/2017 г. на ОСТК. ВКС отказал да прилага понятието „ликвидационен дял“. Оставал спорен въпросът за съдбата на останалото след заличаване на търговеца имущество в особено големи размери. Позовава се на нарушено право на защита в процеса, основано на чл. 47 от ХОП, ДФЕС. Моли да се отмени определението. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е връчен на частния жалбоподател на 04.02.2021 г. Частната жалба е подадена на 10.02.2021 г. Следователно е в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК. Върховният касационен съд е бил сезиран с искане от Й. В. С. за отмяна на решение № 69 от 2.6.2016 г. по т.д. 275/13 г., Окръжен съд - Кърджали, с която е прекратено производството по несъстоятелност на „Виестейт“ ЕООД на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ и решение № 97 от 21.8.2017 г., потвърдено с решение на Апелативен съд – Пловдив и недопуснато до касационно обжалване от ВКС. Прието е, че в 4 искания на С. са инкорпорирани изложени обстоятелства и формулирано искане за отмяна на решение. Присъединени са към молба вх. № 1 от 15.1.2016 г. Първоинстанционният съд, съд по несъстоятелността, бил оставил без движение молбата за отмяна с указания до молителката да уточни основанието за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Съставът на Върховния касационен съд в процесното определение, е приел, че молителката навежда едновременно доводи за наличие на новооткрито имущество след прекратяване на производството по несъстоятелност, неправилност на процесното решение, както и на определението на ВКС по т.д. 738/18 г. за недопускане на касационно обжалване на съдебното решение, с което е оставено без уважение искането й за възобновяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ - наличие на новооткрито имущество. Възприето е, че молителката иска отмяна на решението на съда по несъстоятелността поради наличие на новооткрито имущество, прогласяване нищожност на това решение и на определението на ВКС и възобновяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ – наличие на новооткрито имущество. В обжалваното в настоящето производство определение, съставът на ВКС, е счел, че не е отстранена нередовността на искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, надлежно съобщена на страната. Освен това е приел, че пред съда по несъстоятелността се е развило производство по чл. 744, ал.1, т. 2 от ТЗ и е влязло в сила решение, с което искането за възобновяване на производството по несъстоятелност поради наличие на новооткрито имущество на дружеството, е оставено без уважение. Настоящият съдебен състав констатира, че пред съда по несъстоятелността молителката Й. В. С., в 4 съединени искания, е поискала да се възобнови и продължи производството по несъстоятелност. Изложила е съображения, че няма гласност какво се е случило с хотел „Рожен“, Пампорово. Нямало данни за Постановление за провеждане на продан, нито актове за държавна и общинска собственост. Сочи този хотел като новооткрито имущество. Формулирани са второ, трето и четвърто искане с изложени съображения за заличаване на търговското дружество при наличие на противоречие с императивни правни норми, несъставяне на нотариални актове на собствениците, придобили имоти от несъстоятелността, несъставяне на актове за държавна и общинска собственост. В разпореждане 647 от 19.06.2020 г. първоинстанционният, администриращ молбата за отмяна, съд е дал указания на молителката за това, че следва да съобрази нормата на чл. 303 от ГПК и да посочи точни и конкретни обстоятелства, които могат да бъдат квалифицирани като основания за отмяна на влязло в сила решение като посочи конкретно порочността на решението, чиято отмяна иска, както и да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. В молба-уточнение молителката Й. В. С. излага отново същите обстоятелства и подобни съображения на вече изложените в подадените 4 искания. Настоящият съдебен състав като взе предвид, че всички посочени от другия състав на ВКС, ТО, обстоятелства, съответстват на данните по делото, намира, че определението е правилно. Производството на основание чл. 303 от ГПК е извънреден способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Това, което е посочено от молителката е, че се иска отмяна на решение № 69 от 02.06.2016 г. по т.д. 275/ 13 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, потвърдено от Апелативен съд – Пловдив. Освен това са изложени обстоятелства за липса на данни за конкретно имущество, което е следвало да се продаде в производството по несъстоятелност, представляващо хотел „Рожен“, която била закупила като част от вземането си към „Виестейт“ЕООД. Опитвайки се да уточни искането си първоначално формулирано като искане за отмяна на решение № 69 от 2.6.2016 г. по т.д. 275/13 г. ОС – Кърджали, молителката в молбата-уточнение сочи, че ставало въпрос и за отмяна на решение по чл. 744, ал.1, т. 2 от ТЗ. Но не е формулирала искане за отмяна на това решение. Видно е от данните по делото, че с решение № 346 от 1.12.2017 г. по т.д. 683/17 г. Апелативен съд – Пловдив, е потвърдено решение № 97 от 21.08.2017 г. по т.д. 275/13 г., постановено по молба на Й. С., с която е отказано възобновяване на производството по несъстоятелност на основание чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ. С определение № 759 от 27.12.2018 г. по т.д. 738/18 г. ВКС 2 ТО не е допуснато касационно обжалване на така посоченото въззивно решение. Също така е налице е влязло в сила съдебно решение на основание чл. 632, ал. 4 от ТЗ, чиято отмяна се иска № 69 от 2.6.2016 г. по т.д. 275/13 г., ОС – Кърджали, потвърдено с решение № 303 от 13.10.2016 г. по в.т.д. 557/16 г. Апелативен съд – Пловдив и влязло в сила след определение за определяне касационната жалба срещу решението на АС – Пловдив на Й. С. като недопустима. Но изложените обстоятелства от молителката във формулираните искания и след даване на указания от първоинстанционния съд за отстраняване нередовностите на молбата й, не дават възможност на съда да определи, че същата може да се квалифицира като молба на основание чл. 303 от ГПК. Нормата на чл. 303 от ГПК предвижда способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения, по отношение, на които е налице някой от въведените от законодателя основания за отмяна, водещи до неправилност на решението и поради това подлежащи на отмяна. Непосочването на обстоятелства, сочещи на основание, включено в хипотезата на чл. 303 от ГПК, прави нередовна молбата и при неотстраняване на конкретно посочени нередовности, съобщени на молителя, същата е недопустима и не може да бъде разгледана. От друга страна, всички изложени обстоятелства от молителката във връзка с налично имущество, не могат да се квалифицират като основания, които могат да се подведат под нормата на чл. 303 от ГПК. По отношение на новооткрито имущество, неизвестно към момента на провеждане на производството по несъстоятелност, е налице специална правна уредба в нормата на чл. 744, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Законодателят е предвидил тази възможност и е въвел специално производство за установяване наличие на имущество и възобновяване на производство по несъстоятелност. В случая е проведено такова производство с влязло в сила съдебно решение, в което е обсъдено посоченото от молителката имущество след изчерпване масата на несъстоятелността на „Пълдин Хотелс Слънчев бряг“ АД. Следва да се направи разграничение между различните производства, предвидени от законодателя – нормата на чл. 303 от ГПК, въвеждаща извънреден способ за отмяна на влезли в сила съдебни решения и производството по чл. 744 от ТЗ. Когато се твърди наличие на имущество, което е новооткрито и не било известно към момента на прекратяване на производството по несъстоятелност, следва това твърдение да се провери именно в производство по чл. 744 от ТЗ. Когато се твърди неправилност на решение по чл. 632, ал. 4 от ТЗ, поради наличие на някое от посочените основания по чл. 303 от ГПК, трябва да се изложат обстоятелства, въведени от законодателя като основания за отмяна. В случая, изложените обстоятелства от молителката в четирите й искания до Окръжен съд – Кърджали не могат да се подведат под нормата на чл. 303, ал. 1 от ГПК. Така в съответствие с данните по делото и при неотстранени нередовности на искането за отмяна на влязло в сила решение, съставът на ВКС, правилно е оставил без разглеждане, на основание чл. 307, ал.1 от ГПК, искането на Й. В. С. за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено на основание чл. 632, ла. 4 от ТЗ. Поради липса на точно определяне на предмета на отмяна останалите доводи на молителката по приложение на закона, не могат да се преценят. Така мотивиран, Върховен касационен съд, в друг състав