Решение № 133 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 73/2010 г.

Решение № 133 от 5.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 73/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба на "О. застрахователна компания" АД, гр. София срещу решението от 24.03.2009 г., постановено по в. гр. дело № 2712/2008 г. на Софийски градски съд, II г. отделение, с което е оставено в сила решението от 6.06.2008 г., постановено по гр. дело № 28610/2006 г. на СРС, 39 състав, с искане за отмяната му като неправилно при наличието на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Жалбоподателят излага доводи, че пасивно легитимиран по регресния иск, при условията на чл. 402, ал. 1 ТЗ отм., е единствено причинителят на увреждането, поради което дружеството ответник не дължи възстановяване на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Твърдите се, че неправилно съдът не е приложил спрямо ищеца неблагоприятните последици на чл. 101 ГПК отм. и не е изключил от доказателствата по делото представеното от ищеца с исковата молба ксерокопие на полица за застраховка "Гражданска отговорност". Според жалбоподателя ищецът не е доказал при условията на пълно доказване съществуването на валиден договор по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" към датата на деликта. Искането му е за отмяна на обжалваното въззивно решение и постановяване на решение, с което да се отхвърли иска на ищеца, алтернативното искане е за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по касация ЗД "Бул И." АД - София не взема становище по основателността на касационната жалба. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция страните не са изразили становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на жалбоподателя в касационната жалба относно правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ГПК, прие следното: С определение № 428 от 1.06.2010 г., постановено по настоящото дело, ВКС, ТК в производството по чл. 288 ГПК, касационния контрол на въззивното решение на СГС е допуснат при наличието на втората предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за неблагоприятните последици на чл. 101 ГПК отм. за страната, която се позовава на писмен документ /застрахователна полица/ представен като ксерокопие, но не е представен оригинала по искане на другата страна, като въпрос от значение за спора, след като съдът, за да уважи регресния иск, се е позовал на съществуващо между касатора и работодателя на деликвента застрахователно правоотношение. С обжалваното решение СГС се е произнесъл по иск по чл. 407 във връзка с чл. 402 от ТЗ отм. във връзка с чл. 45 ЗЗД. За да уважи искът за сумата от 1085.30 лв., съдът се е позовал на ПКО № 110546/17.11.2004 г. за изплатено от ищеца ЗД "БУЛ И." АД на Н. Г. Б. обезщетение за причинени по собствения й лек автомобил "Т. К." с рег. № С 1353 РМ щети по застраховка "Автокаско", както и на протокол за ПТП № 695878 от 1.10.2004 г., в който е констатирана вината за ПТП на управляващия автомобил "М. 1735" с рег. № В 6600 СВ, собственост на ЕТ "К. - К. К.", Т. Т. по силата на трудов договор № 10/30.09.2004 г. Съдът се е позовал на застрахователна полица № 24129518 от 31.12.2003 г. за сключен между ответното дружество и ЕТ К. договор за застраховка "Гражданска отговорност". Направен е извод, че ТЗ не изключва възможността застрахователя на застрахования по застраховка "Автокаско" да предяви иск срещу застрахователя на деликвента със застраховка "Гражданска отговорност", с оглед на процесуална икономия, след като урежда правото на увредения да иска заплащане на обезщетение за причинените му вреди направо от застрахователя на деликвента /чл. 407 ТЗ отм/ и правото на застрахователя да се суброгира в правата на застрахования срещу причинителя на вредата /чл. 402 ТЗ отм./. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Въззивният съд правилно е възприел фактите и доказателствата за осъществен деликт на 1.10.2004 г. по отношение на собственика на лек автомобил "Т. К." с рег. № С 1353 РМ, вината на Т. Т., причинната връзка между механизма на ПТП и щетите по лекия автомобил. Неоснователен е довода на жалбоподателя, че регресното вземане възниква единствено спрямо деликвента, но не и спрямо застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност". Застрахователят, изплатил застрахователното обезщетение на увреденото лице, би могъл да встъпи в правата на застрахования при него собственик по застраховка "Автокаско" както по отношение на прекия причинител на вредата, съгласно чл. 45 ЗЗД, така и срещу неговия застраховател по имуществена застраховка "Гражданска отговорност", на основание разпоредбата на чл. 407, ал. 1 ТЗ отм. Смисълът на суброгацията по чл. 402, ал. 1 ТЗ отм. е, че с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят получава всички права, които застрахования има срещу прекия причинител на вредата - правото да предяви иск срещу деликвента и правото да предяви иск срещу неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Неправилен е извода на въззивния съд, че е доказано по делото съществуването на застрахователно правоотношение между ответника и собственика на автомобил " М. 1735" с рег. № 6600 СВ ЕТ К. К. С исковата молба е представено ксерокопие на застрахователна полица от 31.12.2003 г., с № 24125918 за застраховка на товарен влекач. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК отм. задължава съда при постановяване на решението да обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и въз основа на тях да установи фактите и обстоятелствата по делото и приложи материалния закон /чл. 188, ал. 2 ГПК отм./. Съдът не е обсъдил направеното от ответника още пред първоинстанционния съд искане, основано на разпоредбата на чл. 101 ГПК отм., ищецът да представи оригинала на застрахователната полица, както и доводите му за последиците от непредставянето й. Разпоредбата на чл. 101 ГПК отм. задължава съда да изключи от доказателствата по делото документи, които са представени в препис /ксерокопие/, когато страната не е представила оригинала на документа или официално заверен препис от него, при поискване от другата страна, какъвто е настоящия случай. Договорът за застраховка е формален договор и трябва да съдържа определени реквизити, съгласно чл. 381, ал. 1 и ал. 2 ТЗ отм. Следователно установяването му може да бъде доказано само с представянето на писмен документ. С изключването на представените с исковата молба ксерокопия на застрахователна полица от доказателствата по делото, последицата е, че ищецът не е доказал съществуването на застрахователно правоотношение между застрахователя - ответник и собственика на МПС, условие за уважаване на иска по чл. 402 ТЗ отм. С оглед на изложеното и на основание чл. 293 ГПК обжалваното решение ще следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 1 ГПК постановено друго, с което се отхвърли искът на ЗД "БУЛ И." АД срещу "Общо застрахователна компания " АД като неоснователен. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение