Определение № 4190 от 22.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „ВЕЦ Своге“ ЕООД с ЕИК 206622694, със седалище и адрес на управление гр. София, подадена чрез адвокат Л. Терзиева, срещу Определение № 2875/29.01.2025г. по адм. д. № 175/2025г. по описа на Административен съд – София - град. Излага доводи за неправилност и иска неговата отмяна изцяло с указания за разглеждане на спора по същество. Излага подробни аргументи в подкрепа на тезата, че оспореното Уведомление притежава изискуемите белези по чл.21 АПК. Ответникът в производството пред АдмС – София – град - Председател на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, изразява становище за неоснователност на частната жалба, правилност и обоснованост на оспореното определение. Частната жалба е допустима, като подадена срещу акт на първоинстанционния съд, преграждащ хода на производството, в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба от "ВЕЦ СВОГЕ" ЕООД срещу Уведомително писмо с изх. № ФСЕС-1831 от 31.10.2024 г, издадено от Председателя на УС на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", с което дружеството е било уведомено, че с Решение на Управителния съвет на ФСЕС от 29.10.2024 г е одобрен разход за премия за м.септември 2024 г и остатък за м. юли 2024 г, дължима на "ВЕЦ Своге" ЕООД. С оспореното определение съдът е оставил без разглеждане депозираната жалба и е прекратил производството по делото, след като счел, че уведомлението, предмет на оспорване не представлява индивидуален административен акт, тъй като не разполага с белезите на такъв по чл.21 – не обективира властническо волеизявление и не засяга пряко и непосредствено права и интереси на оспорващото дружество, а притежава уведомителен характер, който пресъздава волеизявление на властнически орган. Коментирал е също така и обстоятелството, че властническите волеизявления се обективират в решенията на колективен орган, какъвто е Управителния съвет на Фонда, докато Председателят му разполага с представителни функции пред трети лица. Отбелязано е и обстоятелството, че според материалният закон издаването на подобни уведомления не е предвидено, за да бъде прието, че те са правен резултат на нормативнорегламентирано производство. Обжалваното определение е неправилно. Изложено е от страна на жалбоподателя, че оспореното писмо е пряк отказ да бъдат удовлетворени заявления за изплащане на премии във връзка със сключен между Фонда и жалбоподател в качеството му на производител с обекти с обща инсталирана мощност 500 kW и над 500 kW по Закона за енергията от възобновяеми източници договор за компенсиране с премии, който отказ бива формиран от орган на власт – Председателя на УС на Фонд Сигурност на електроенергийната система по повод заявления на жалбоподателя. В допълнение на изложеното, в частната жалба допустимостта на жалбата се аргументира с разпоредбата на чл.36г, ал.5, т.2 от Закона за енергетиката, който според частния жалбоподател урежда материалната компетентност на органа, счита се че именно с писмото непосредствено се засягат правните очаквания на жалбоподателя. Оспорва позоваването на първоинстанционния съд на предпоставките на чл.21, ал.5 АПК, които са приложими за хипотези на провеждани адм. производства, чийто краен акт предстои да бъде обективиран какъвто според жалбоподателя настоящият случай не е. Обръща се внимание на ирелевантността на наименованието на акта, липсата на нарочен диспозитив за отказ, насочеността му към външен за административната структура адресат. Позовава се на липсата на надлежно уведомяване на жалбоподателя за постановяването на цитирания в самото оспорено уведомление Решение на УС на Фонда, за чиято законосъобразност също е изложил аргументи. Настоящият съдебен състав като разгледа преписката по делото намира изводите на първоинстанционния съд, че уведомителното писмо не представлява индивидуален административен акт по своя характер за принципно правилни. Правилен и обоснован в тази връзка се явява извода на първоинстанционния съд, че оспореното уведомление не подлежи на самостоятелно обжалване. Една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на съдебно-административното производство е наличието на подлежащ на оспорване акт. Административният акт представлява властническо волеизявление на административен или на друг овластен за това орган или организация, което едностранно предизвиква пораждане, изменяне или прекратяване на права и задължения на отделни граждани или организации. Въпреки това, на страната е следвало да бъдат дадени указания да уточни кой акт в действителност обжалва. Решението на колективния орган не е било съобщено на дружеството по надлежния ред. В тази връзка без да е запознат със съдържанието му, на жалбоподателя са били известни единствено аргументите, изложени в уведомителното писмо. Съгласно разпоредбата на чл.61, ал.1 АПК административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. Като не е изпратил препис от самия акт органът е допуснал нарушение на цитираната разпоредба, от което противоправно поведение същият не следва да черпи автоматично процесуално предимство. Основен принцип в административното правораздаване е този на служебното начало. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.4 АПК административният орган и съдът осъществяват процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. В тази връзка съдът е следвало да даде указания на жалбоподателя за изправяне на констатираната нередовност и да съдейства на страната при изясняване предмета на спора, включително и с цел постигане на бързина и процесуална икономия при разрешаването му, на основание чл. 11 АПК. Като е пропуснал да стори това, съдът е допуснал процесуално нарушение, довело до преграждане хода на производството. Същото е съществено, тъй като ако бе изпълнил процесуалните си задължения, резултатът от спора би могъл да е друг. Поради изложените съображения, определението е постановено в нарушение закона и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на същия състав, при което от ответника да се изиска пълната административна преписка, а на жалбоподателя да се даде възможност след запознаване с нея да уточни кой административен акт обжалва. Воден от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,