Определение № 157 от 09.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12114/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. второ от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна (ТД Митница Варна) срещу определение № 3181/05.11.2024 г., постановено по адм. д.189/2024 г. по описа на Административен съд-Русе (АС-Русе). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, защото при постановяването му не са съобразени всички относими обстоятелства, включително наличието на други идентични спорове, както и липсата на доказателства за направени разноски и е в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), поради което иска да бъдат намалени присъдените разноски като бъдат определени под минималния размер, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба, в която се позовава и на национална съдебна практика. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответната страна Е. Г. Д., редовно уведомена за настоящото производство, не е изразила становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение 3181/05.11.2024 г., постановено по адм. д.189/2024 г. по описа на АС-Русе е оставено без уважение искането на директора на ТД Митница-Русе да бъде изменено определение № 1922/18.06.2024 г., постановено по същото дело в частта относно разноските. Административният съд е приел, че с определението, чието изменение се иска, производството по делото е прекратено на основание, при което Е. Д. има право на разноски, които правилно са определени по основание и размер в съответствие с представените по делото доказателства. Обоснован е извод за липса на основание за изменение на определението в частта относно разноските, защото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно и е съобразено с извършените процесуални действия и сложността на делото. Така постановеното е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното определение е постановено от законен състав на компетентен съд, след надлежно сезиране, поради което се явява действителен и допустим съдебен акт. В случая не е налице спор относно правото на Е. Д., което е възникнало с оглед изхода на спора и направеното своевременно искане за присъждането им. По делото пред първата инстанция са събрани и цитирани от АС-Русе писмени доказателства (л. 39-41 от приложенията към адм.д. 189/2024 г. по описа на АС-Русе) за заплащане по банков път на договорено възнаграждение за един адвокат в размер на 1000 лв., поради което доводите в частната жалба за липса на доказателства за извършване на претендираните разноски са неоснователни. Неоснователни са и оплакванията за липса на обсъждане на фактическата и правна сложност на спора от първата инстанция, респективно неправилна преценка на осъществените процесуални действия от упълномощения процесуален представител. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на АС-Русе, че договореното и заплатено възнаграждение съответства на осъществената правна помощ и съдействие. По делото липсват доказателства за наличие на други съдебни спорове между същите страни със сходен или идентичен предмет, по които да са осъществявани същите или сходни процесуални действия от страните, за да подлежи на анализ доколко тези обстоятелства са в положение да окажат влияние върху адекватността на направените по настоящото дело разноски. В обжалваното определение липсва позоваване на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а е извършена конкретна преценка относно фактическата и правна сложност на спора, поради което и съображенията в частната жалба, аргументирани с практика на СЕС са неотносими към настоящия спор. По изложените съображения атакуваното определение като правилно, обосновано и законосъобразно трябва да бъде оставено в сила. С оглед характера на спора и липсата на претенции за разноски, за настоящото производство разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение