Определение № 191 от 15.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 766/2015 г.

Производството е по реда на глава ХХIV-та ГПК. Образувано е по молби вх. № № 632, 633, 634 и 635/ 21.01.2015 г. съответно на [фирма], А. И. Д., действащ лично и в качеството на едноличен търговец под фирма [фирма] и [фирма] за отмяна на влязлото в сила решение № 95/ 16.12.2014 г. по ч. гр. д. № 551/ 2014 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което са отхвърлени жалбите на [фирма] и [фирма] срещу действията на съдебния изпълнител по изп. д. № 659/ 2013 г. на ЧСИ В. Г. рег. № 725 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Велико Търново. Ответникът по молбата „П. Б. (България)“ ЕАД възразява, че е неоснователна. Претендира разноски. С определение № 46/ 19.02.2015 г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на производството по тълк. д. № 7/ 2014 г. ОСГТК на ВКС с оглед отговора на въпроса, поставен за тълкуване с т. 3. Тълкувателната процедура приключи с ТР № 7/ 31.07.2017 г. ОСГТК на ВКС, а в неговата т. 3 се прие, че не подлежат на отмяна решенията на окръжния съд по жалба срещу действията на съдебния изпълнител. Тълкувателните решения на Върховния касационен съд са задължителни за органите на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Настоящият състав е длъжен да приеме, че има недопустим предмет производството по молбите за отмяна на влязлото в сила решение. Решението е по реда на глава ХХХIХ, раздел I ГПК – на окръжен съд по жалби срещу действия на изпълнителния орган. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК в тежест на молителите следва да се поставят разноските, които ответникът по молбата е направил в настоящото производство. При тези мотиви, съдът