Определение № 10 от 24.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1574/2010 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Делото е образувано по молба на Т. „А. Л.” – Р. за отмяна на влязлото в сила решение № 167 от 10.06.2009 г. по гр.д. № 138/2008 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е обезсилено решение № 344 от 10.12.2007 г. по гр.д. № 3/2001 г. на Районен съд-Разлог и е прекратено производството по предявените от Т.”А. Л.”,[населено място] против М. на ф.-София и [фирма],[населено място] искове за установяване правото на собственост и предаване владението на УПИ І, кв.75 по плана на[населено място], ведно с жилищна сграда от 720 кв.м. и за признаване за установено, че Т. „А. Л.”,[населено място] е правоприемник на Т.”А. Л.”,[населено място], регистрирана в дружествения кооперативен регистър с определение № 27/8.04.1953 г. на Р. народен съд. Ответниците по молбата не са изразили становище. Върховният касационен съд констатира, че молбата за отмяна е процесуално допустима по следните съображения: Молителят е обосновал основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, молбата е постъпила в срока по чл.305, ал.1, т.1 ГПК с оглед отразеното в молбата от 17.01.2011 г. и отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК, поради което следва да бъде допуснато разглеждането й. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение