Определение № 377 от 19.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 364/2011 г.

Образувано е по частна жалба на адв. Б. Б. като процесуален представител на Н. Д. А. от [населено място] срещу определение № 249 от 10.02.2011 год., постановено по в. гр.д. № 1184/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по въззивната жалба на Н. Д. А. от [населено място] срещу решение № 37 от 14.06.2010 год. по гр.д. № 1482009 год. на Хасковския окръжен съд и това решение е обявено за влязло в сила. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение.Посочва се, че доколкото адв. Б. е пълномощник на Н. А. същият има право да подава въззивна жалба от негово име. С оглед на това съдът неправилно е приел, че доверителят му не е обжалвал първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. Моли определението да бъде отменено. Ответникът по частната жалба - Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност, ТД, [населено място], оспорва частната жалба в писмен отговор по делото. Моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгл. чл. 274,ал.2 във вр.чл. 274, ал.1,т.1 ГПК - поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Въззивният съд неправилно е приел, че не е сезиран с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Н. Д. А. и е прекратил производството по делото поради липса на жалба. Пред съда е била депозирана въззивна жалба срещу решението по гр.д. № 14/2009 год. на Окръжен съд [населено място] от адв. Б. Б., в която липсва отбелязване, че жалбата се подава от името на Я. Д. А. и Н. Д. А..Независимо от това от представеното пред първата инстанция пълномощно с дата 05.02.2011 год. / стр.470 от делото/ се установява, че адв. Б. е бил упълномощен от двамата ответници в това производство да води делото до окончателното му свършване, което предполага и правото да подава въззивна жалба. Обстоятелството, че след като въззивната жалба е била оставена без движение за отстраняване на нередовности, само ответника Я. Д. Я. е посочил трите си имена и адреса и е внесъл дължимата държавна такса не може да се тълкува, че подадената от общия пълномощник на страните въззивна жалба е само от името на последния. Най- малкото ако съдът е имал съмнение в тази насока, е следвало с оглед правомощията си по чл. 7 ГПК, да изясни този въпрос. Вместо това въззивният съд е приел адв. Б. като пълномощник на Н. А. и е провел цялото въззивно производство с негово участие като представител на тази страна. Доколкото по делото няма данни последният да е оттеглил упълномощаването на адв. Б., следва да се приеме, че подадената от последният въззивна жалба е и от името на Н. А.. С оглед на това направения от съда извод, че не е сезиран с жалба от тази страна, е неправилен. Обстоятелството, че неговото име и адрес не са посочени при оставянето на въззивната жалба без движение, би било основание за прекратяване на производството в тази част поради неотстранени нередовности, /което не е било сторено своевременно от съда/, а не поради липса на жалба от Н. А.. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да се отмени и делото да се върне на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по въззивната жалба на Н. Д. А.. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3- то г.о