Определение № 10558 от 23.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10327/2026 г.

Образувано е по частна жалба на В. П. Е. от гр. Ботевград, чрез адв.В. Велчев, против определение № 451/09.04.2026 по адм. дело № 358/2026 г. на Административен съд - София-област. Поддържат се оплаквания за неправилност. Жалбоподателят се позовава на наличен мълчалив отказ, формиран от горестоящия орган по реда на чл.117, ал.3 КСО и определя изводите на първоинстанционния съд за липса на такъв като незаконосъобразни и необосновани. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 451/09.04.2026 по адм. дело № 358/2026 г. на Административен съд - София-област е оставил без разглеждане с жалба с вх. № 2237 от 23.03.2026 год., подадена от В. П. Е. от гр. Ботевград, срещу Разпореждане № Д-22-000-00-01903446 от 21.01.2026 год. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София област, изпратил е на Директора ТП на НОИ – София област по компетентност жалба с вх. № 2237 от 23.03.2026 год., подадена от В. П. Е. срещу Разпореждане № Д-22-000-00-01903446 от 21.01.2026 год. на Ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София област и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че липсва предмет на оспорване и производството е недопустимо по смисъла на чл. 159, т.1 АПК. За да постанови този съдебен акт, съдът е приел, че обжалвания административен акт не може да се оспори директно пред съда, тъй като КСО предвижда обжалването по административен ред като абсолютна процесуална предпоставка за обжалването по съдебен ред. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 3 КСО ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение. С него той може да отмени разпореждането и да реши жалбата или исканията по същество. Решението се съобщава на заинтересованите страни в 7-дневен срок от постановяването му и може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. Производството по административен контрол е абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на съдебно оспорване, тъй като в същото се издава подлежащия на съдебен контрол административен акт. След като такова не е проведено и директорът на ТП на НОИ не се е произнесъл с надлежен акт, първоинстанционният съд законосъобразно е постановил прекратяване на делото и правилно е изпратил административната преписка на ръководителя на ТП на НОИ за разглеждането и по реда на чл. 117, ал. 3 КСО. Този извод не може да бъде променен поради факта, че вече е имало подадена жалба против това разпореждане пред директорът на ТП на НОИ. Мълчалив отказ е относим и приложим при непроизнасянето в срок на компетентния административен орган, комуто е предоставено правомощие да издава първоначален административен акт. Както общата административнопроцесуална уредба по действащия АПК, така и специалната - по КСО, не регламентират мълчалив отказ на горестоящия административен орган, упражняващ контролно - отменителни функции при административното обжалване на индивидуалните административни актове, какъвто в производството по чл. 117, ал. 3 от КСО е ръководителят на ТП на НОИ. Непроизнасянето на ръководителя на ТП на НОИ в срок не формира мълчалив отказ, поради което не е налице годен предмет на оспорване. В този смисъл и константната практика на ВАС (Определение № 12335 от 12.10.2018 на ВАС по адм. д. № 11987/2018 г., VI о. Определение № 5010 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3809/2018, VI о.) В същото време, той дължи произнасяне по подадената жалба, тъй като именно неговото решение може да бъде обжалвано пред съда. Предмет на съдебен контрол по делата по КСО е актът на горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ, който се издава в производство след проведен административен контрол. Приложимите разпоредби на КСО изключват общото правило на чл.97, ал.5 АПК. При предвиденото задължително обжалване по административен ред, ръководителят на ТП на НОИ издава решение, което е актът, подлежащ на съдебен контрол. В случая е невъзможна правната фикция на мълчаливия отказ, която намира проявление при неиздаването на първоначален индивидуален административен акт. Изчерпването на административния ред за оспорване е процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване. Нейното отсъствие обосновава липса на предмет и като е прекратил производството на това основание административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Следва да се посочи, че с изпращането на преписката на компетентния орган не се възстановява срокът за произнасянето му съгласно чл.117 ал.3 от КСО. В случая същият е длъжен да се произнесе по подадената до него жалба. В случай на неизпълнение на това му задължение, в АПК е предвидена административнонаказателната отговорност на длъжностните лица, които са нарушили или неизпълнили в срок служебните си задължения. Тази отговорност е предвидена в чл. 302, ал. 1 от АПК и чл. 303, т. 1 от АПК, а реда за налагане на административното наказание е по чл. 307, ал. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. с чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд