Определение № 3519 от 27.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2909/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК, образувано по частна жалба на Л. П. И., чрез адв. Тенев, срещу определение №2168 от 19.01.2026г. по адм.д.№494/2026г. по описа на Административен съд- София град. Излагат се доводи за необоснованост и незаконосъобразност на определението и се претендира неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по същество. Ответникът кмет на Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения. С обжалваното определение, на основание чл.159,т.1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на настоящата частна жалбоподателка срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община да се произнесе по нейна жалба /сигнал/ вх. № СОА25-ГР94-1702/5/ от 21.11.2025г за предприемане на действия по установяване на незаконен строеж, неговото спиране и премахване. Определението е мотивирано с липса на активна процесуална легитимация и годен за оспорване акт, тъй като инициираното от И. производство по установяване и премахване на незаконни строежи не е обвързано със задължение на адм. орган да се произнесе и то в изрично уреден от ЗУТ срок. Следователно не настъпва мълчалив отказ в тези случаи. Така постановеното определение е обосновано, правилно и законосъобразно. Решаващият правен извод на съда за липса на право на оспорване за жалбоподателката И. на отказа /мълчалив/ за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж в съседния имот, е съобразен с липсата на правна норма в специалния закон /ЗУТ/, която да предвижда задължение за кмета на общината за произнасяне по сигнал за налично незаконно строителство. Поради това не настъпва и мълчалив отказ по такова искане, а изричния отказ, в случай, че такъв е постановен, не носи белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Законът /ЗУТ/ е предвидил самосезиране на органа по незаконно строителство /по чл.225 или чл.225а/ в производството по установяване и премахване на незаконни строежи, поради което то не може да бъде инициирано по сигнал на трети лица, тъй като те не могат да претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Правото си на собственост тези лица могат да защитят по реда на чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/. Лицата, подали сигнал за наличен незаконен строеж, дори и да се засяга тяхната собственост, не са заинтересовани лица, тъй като заповедта по чл.225а ЗУТ не създава задължения за тях – адресат на разпореждането за премахване на незаконен строеж е неговия извършител. Следователно, както правилно е приел административният съд, съобразявайки трайната и непротиворичива практика на ВАС,оспорването се явява недопустимо, което води до недопустимост и на образуваното по него съдебно производство, подлежащо на прекратяване по чл.159,т.1 АПК. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,