Определение № 117 от 29.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4416/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 пр.първо вр. с ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], представлявано от управителя Е. А. против определение № 212 / 16.07.2013 г. по ч.т.д. № 281 / 2013 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна против определение № 229 / 15.03.2013 г. по гр.д. № 178 / 2010 год. на Плевенски окръжен съд, с което е върната, като нередовна, въззивната жалба на [фирма] против решението по същото дело .Оспорва се правилността на извода за липса на представителна власт на управителя Е. А., по отношение на дружеството, предвид междувременно постановеното решение за обявяване [фирма] в несъстоятелност, с прекратяване правомощията на органите му, съгласно чл.711 ал.1т.3 ТЗ. Страната счита, че не следва да носи последиците от бездействието на синдика, неизпълнил съобщените му указания за отстраняване нередовности на въззивната жалба на [фирма], обусловило връщането й с определение № 229 / 15.03.2013 год. по гр.д.№ 178 / 2010 год. на Плевенски окръжен съд. Ответните страни – А. Р. Л. и Д. Д. К. Е. – Л. – оспорват частната жалба, като считат, че въззивното определение е постановено в съответствие със закона – чл. 658 ал.1 т.7 ТЗ и в унисон със задължителна съдебна практика / цитирано реш. 100 / 15.06.2009 год. по т.д.№ 808 / 2008 год. на ІІ т.о. ВКС /. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна / с оглед основанието за отказ от разглеждане, прието от въззивния съд / и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявени от ответните страни облигационни искове срещу ответника [фирма], с правни основания чл. 88 вр. с чл. 87 ал.2 ЗЗД, чл. 92 ал.1 ЗЗД и чл.55 ал.1 ЗЗД, за осъждане дружеството да върне заплатена цена, по сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, кумулиращ и договор за изработката му, предвид развалянето му поради виновно неизпълнение на дружеството, както и да заплати неустойка за забава, уговорена в договора и обезщетение за вреди от развалянето на предварителния договор. С решението исковете са уважени. Предявена е въззивна жалба, чрез процесуалния представител на дружеството – ответник, оставена без движение за отстраняване на нередовност – дължима държавна такса. В хода на уведомяване жалбоподателя за отстраняване нередовността е постановено решение № 108 / 18.01.2012 год. по т.д.№ 1249 / 2011 год. на СГС, ТО ,VІ – 13 състав, с което [фирма] е обявено в несъстоятелност, с прекратяване правомощията на органите му за управление, респ. на управителя. Решението е вписано в търговския регистър на 26.01.2012 год.. Първоинстанционният съд, администриращ жалбата, е уведомил за нередовността й както заварения процесуален представител на дружеството, така и назначеният синдик, като в указания преклузивен срок, никой от двамата не е отстранил нередовността на въззивната жалба, предвид което е постановено и определението за връщането й. Последното е съобщено на синдика на дружеството и не е обжалвано от същия. За да остави частната жалба на управителя на [фирма], против определението за връщане на въззивната жалба, „ без разглеждане „, въззивният съд е счел, че управителят на дружеството не е легитимиран да представлява същото, на основание чл.711 ал.1 т.3 ТЗ, а легитимираният за това представляващ дружеството синдик е бил надлежно уведомен за атакуваното определение, без да го е обжалвал. Частната жалба е неоснователна. С постановяване решението по чл. 711 ТЗ, съгласно ал.1 т.3 на разпоредбата, се прекратяват правомощията на органите на дружеството в несъстоятелност, каквото правомощие е и представителството на дружеството по дела, респ. правото да подава искове и да обжалва, като действия на управление. Съгласно чл.635 ал.3 ТЗ, по изключение правомощията на управителните органи не отпадат в изрично изброените в нормата / както и в други разпоредби на ТЗ – чл.728, чл.740 / хипотези, между които не са предявените облигационни искове, предмет на разглеждане по гр.д. № 178 / 2010 год. на Плевенски окръжен съд. Като изключение от правилото на чл. 711 ал. 1 т.3 ТЗ, нормата на чл. 635 ал.3 ТЗ / респ. останалите норми, предвиждащи изключения от правилото / не могат да се тълкуват разширително.Управителят на дружеството, обявено в несъстоятелност, не разполага с представителна власт по отношение същото, респ. с правомощието да обжалва, а представляващият дружеството синдик - уведомен за атакуваното определение - не е упражнил правото на жалба от името и за сметка на дружеството, поради което и за въззивния съд не е съществувало задължение за уведомяването му за подадената от управителя на [фирма] частна жалба срещу опр. № 229 /15.03.2013 г. по гр.д. № 178 / 2010 год. на Плевенски окръжен съд, за да заяви дали я поддържа. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение