Определение № 10065 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1131/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от 01.08.2025 г. на В. А. Д. за изменение на Решение №7517 от 08.07.2025 г. на Върховния административен съд по адм. дело №1131/2025 г., в частта за разноските. В искането се сочи, че с решението съдът е обезсилил първоинстанционното съдебно решение в частта относно конституирания като ответник – председател на Патентно ведомство. Искателят е участвал също като ответник в съдебното производство и тъй като съдът прекратява производството по делото, искателят също има право на разноски, освен ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. Решението на първоинстанционния съд е благоприятно за искателя и той не го атакува с касационна жалба. Нещо повече, той има право да се защитава срещу подадената касационна жалба. Прави искане съдът да измени определението, в частта за разноските. Ответникът – председателят на Патентно ведомство (ПВ) изразява становище за неоснователност на искането. Твърди, че не е налице хипотеза на присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК се отнася до ответника в първоинстанционното производство. Ответникът – състав по спорове на ПВ, назначен със Заповед №З-730 от 11.10.2023 г. на председателя на ПВ не изразява становище по искането. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Искането е направено в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, от надлежна страна. Към отговора по касационната жалба от искателя е приложен списък по чл. 80 ГПК, поради което искането е допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. С Решение № 7517 от 8.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1131/2025 г., VII о., е обезсилено Решение № 13486 от 31.07.2024 г., по адм. дело № 251/2024 г. на Административен съд София-град по отношение на конституирания като ответник - председател на Патентно ведомство на Република България и е прекратено производството по делото в тази му част. За да постанови решението си, в частта за разноските, съдът е изложил мотиви съгласно изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. Несъгласието на искателя с аргументите на съда не е основание за изменение на решението в частта за разноските. За пълнота следва да бъде отбелязано, че разноски се присъждат с оглед изхода на спора. В случая касационната жалба на председателя на ПВ е основателна, макар и не по изложените в нея съображения. Ето защо няма как да бъдат присъдени разноски на ответника по касационната жалба, при основателна касационна жалба. В случая не е прекратено производството по касационната жалба, за да сме в хипотезата на чл. 143, ал. 3 АПК, която се намира в Дял Трети, Глава Девета „Общи разпоредби“ от кодекса и противно на изложеното от председателя на ПВ, не е приложима единствено в първоинстанционното производство. Предвид изложеното, искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно. По изложените съображения, Върховният административен съд, Седмо отделение,