Определение № 8233 от 29.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10875/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ф. С. Б., подадена чрез пълномощника ѝ адв. С. Бузьова, против определение № 2873 от 19.09.2024 г., постановено по адм. дело № 948/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград (АС - Благоевград), с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ срещу отказ на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт (ИАА) по Заявление за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания за Кампания 2024 г. и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят намира определението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Оспорва изводите на АС - Благоевград за неприложимост на разпоредбата на чл. 197 от АПК по отношение невъзможността за приключване на заявлението за подпомагане с доводи, че в случая не се касае за отказ от издаване на ИАА по смисъла на чл. 21 от АПК, а за отказ да се разгледа искане за издаване на такъв акт, който не е необходимо да е писмен, за да е изричен по смисъла на чл. 197 от АПК. Счита за неправилен извода на АС - Благоевград за недопустимост на жалбата, тъй като производството е приключило с подаване на заявлението по направление „Пасторализъм“ за парцелите на територията на Национален парк „Рила“ и жалбоподателят се е възползвал от възможността да оттегли част от първоначално заявените площи. Твърди, че в случая е налице отказ да се разгледа искане за издаване на ИАА и то незаконосъобразен. Иска се отмяна на определението на АС - Благоевград, както и присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Ответникът- Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА, ДФЗ), в писмен отговор, чрез процесуален представител юрк. Д. Христова, намира частната жалба за неоснователна и моли оспореното определение като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Върховният административен съд, Пето отделение, намира че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството пред АС - Благоевград е образувано по жалба на Ф. С. Б. срещу отказ на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт - Заявление за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания за Кампания 2024 г., а именно - по Основно подпомагане за доходите за устойчивост (ОПДУ), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ), Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи (ЕКО-ПЗП) и направление „Плащания за планински райони“ HP 1, за парцели, попадащи в границите на Национален парк „Рила“, стопанисвани на основание разрешително за паша по чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), а именно БЗС (парцели): № 87338-1385-4-1; № 61604-576-1-1; № 61604-464-1-1; № 87338-1274-2-10; № 87338-998-4-3, находящи се в землищата на гр. Самоков и гр. Якоруда. За да постанови определението си, съдът е приел за установено, че за Кампания 2024 г. Ф. Б. е подала заявление за подпомагане по интервенциите за подпомагане за директни плащания, сред които и: Основно подпомагане за доходите за устойчивост (ОПДУ), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ), Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи (ЕКО-ПЗП) и направление „Плащания за планински райони“ HP 1, включително и за парцели, попадащи в границите на Национален парк „Рила“, стопанисвани на основание разрешително за паша по чл. 50, т. 5 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), регистрирано в ИСАК по направление „Пасторализъм“ от Мярка 10 „Агроекология и климат“. Приел за установено и че при обработване на заявлението е извършена автоматична проверка на основание чл. 10а, ал. 1 от Наредба № 5/27.02.2009 г., като е регистрирана „фатална грешка“, според текста на която „в границите на Националните паркове площи могат да се декларират единствено по направление „Пасторализъм“ от Мярка 10 „Агроекология и климат“ и така генерираната фатална грешка не позволява технически да се приключи и подаде заявлението, поради което жалбоподателят се е възползвал от възможността за оттегляне на част от първоначално заявените площи и е заявил за подпомагане единствено по Мярка 10 „Агроекология и климат“ по направление „Пасторализъм“. В заключение, съдът е стигнал до извод, че доколкото заявлението се подава чрез ИСАК, ако в системата се обективира невъзможност за приключване на заявлението, поради генериране на „фатална грешка“, то не е налице хипотезата на чл. 197 от АПК тъй като липсва издаден административен акт - отказ за регистрация, чрез обжалването на който лицето може да защити правата си. Производството е приключило на по-ранен етап, а именно етапа на приемане на заявлението и защитата на жалбоподателя по реда на чл. 197 от АПК е неприложима, поради липсата на изричен отказ. По тези съображения жалбата е приета за недопустима и на основание чл. 159, т. 1 от АПК оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Определението е неправилно. Съдът, макар и събрал доказателства необходими за изясняване на спора от фактическа страна, не е съобразил кой е основният спорен правен въпрос по делото, поради което не е коментирал в пълнота приложимите правни норми и е достигнал до неправилни правни изводи за недопустимост на производството. Съобразно заявлението за подпомагане на жалбоподателката, условията и редът за подаване на заявления за подпомагане по заявените за подпомагане интервенции и мерки, сред които: Основно подпомагане за доходите за устойчивост (ОПДУ), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ), Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревени площи (Еко-ПЗП), направление „Плащания за планински райони“ HP 1 и „Пасторализъм“ се уреждат в две наредби – в Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5/27.02.2009 г.), издадена на основание чл. 32, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), и в Наредба № 4 от 30 март 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (Наредба № 4/30.03.2023 г.), издадена на основание чл. 64, ал. 2 от ЗПЗП. С нормите на Наредба № 4/30.03.2023 г. се уреждат условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по посочените интервенции, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 - 2027 г., и по мерки от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ПРСР 2014 - 2020 г.), сред които и тези, посочени в заявлението на жалбоподателката, попадащи в чл. 1, т. 1, т. 2, т. 30 и т. 45 от наредбата, доколкото направление „Плащания за планински райони“ – НР 1 попада в обхвата на Наредба № 5/27.02.2009 г., с оглед чл. 1, т. 30 от същата. Схемите за директни плащания и условията, на които трябва да отговарят лицата, за да получат финансиране са регламентирани в Глава четвърта от ЗПЗП „Прилагане на схемите за директни плащания“. Относно подаването на заявлението за подпомагане чл. 41, ал. 2 от ЗПЗП препраща към Наредба № 5/27.02.2009 г. Начинът и условията за регистриране на правно основание за ползване на земеделски земи са посочени в чл. 41, ал. 3 и 4 от ЗПЗП, според които, земеделските земи, включени в заявлението за подпомагане, трябва към 31 май на съответната календарна година да са на разположение на земеделските стопани съгласно чл. 4, § 4 от Регламент (ЕС) 2021/2115, което се удостоверява с правно основание за ползване, регистрирано по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). Правното основание за ползване на земеделските земи се регистрира в общинските служби по земеделие по местонахождение на имотите, в специализиран софтуерен продукт, поддържан от Министерството на земеделието и храните. Регистрирането се извършва до изтичане на сроковете за подаване на заявлението за подпомагане и извършване на промени в него, определени в Наредба № 5/27.02.2009 г. В чл. 41, ал. 5, т. 1-4 от ЗПЗП са посочени договорите за наем или аренда, които не се смятат за правно основание за подпомагане, а именно: 1. имоти, за които ползвателят има задължения по чл. 34, ал. 6, чл. 37в, ал. 7 за земите по чл. 37в, ал. 3, т. 2 и по чл. 37ж, ал. 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ); 2. имоти от държавния и общинския поземлен фонд на ползватели, които имат задължения по договори за наем или аренда на земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд; 3. частите от имоти, останали извън масивите за ползване по чл. 37в и чл. 37ж от ЗСПЗЗ; 4. имоти от държавния и общинския поземлен фонд с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади на ползватели, които не отговарят на условията по чл. 37и, ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ. Очевидно е, че разрешителното за паша, издавано на основание чл. 50, т. 5 от ЗЗТ, не попада сред посочените хипотези по чл. 41, ал. 5, т. 1-4 от ЗПЗП. Представена по делото кореспонденция по електронна поща между Министерство на земеделието и храните (МЗХ) и Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) от 23.05.2022 г. и от 27.05.2022 г., установява, че в ИСАК се включват цифрови данни за издадени разрешителни за паша от Дирекциите на Националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“. Според съдържанието на електронно писмо от 23.05.2022 г. на служител от ДФЗ, за Кампания 2022 г. във вр. с разрешителните за паша по чл. 50, т. 5 от ЗЗТ, писмото на МОСВ е тълкувано в смисъл, че в „националните паркове може да се заявява направление единствено „Пасторализъм“ от Мярка 10 „Агроекология и климат“. Поради това писмото указва, че в ИСАК е въведена нова автоматична проверка (тип „фатална грешка“), която не позволява приключването на заявления, ако площи в границите на Националните паркове са декларирани по други схеми/мерки на площ, като се визуализира текст от проверката „В границите на Националните паркове, площи могат да се декларират единствено по направление „Пасторализъм“ от Мярка 10 „Агроекология и климат“, т. е. невъзможността за приключване на заявлението не е спорна. Съгласно чл. 41, ал. 6 от ЗПЗП при подаване на заявление за подпомагане чрез ИСАК Разплащателната агенция извършва проверка на данните от заявлението, които се съпоставят с данните по ал. 5. Когато земеделският стопанин е включил в заявлението си земеделски земи, извън площите с правно основание или в размер, надвишаващ регистрираното правно основание за ползване, системата генерира предупреждение за грешка. Предупреждението за грешка се предоставя за подпис на земеделския стопанин. Тези заявления за подпомагане, с генерирано предупреждение за грешка, след изтичане на сроковете за подаване на заявления и за корекции в тях, са обект на последваща проверка от ДФЗ-РА и когато тя не установи регистрирано правно основание за ползване Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания. Въведената в ИСАК нова автоматична проверка (тип „фатална грешка“), която не позволява приключването на заявления, ако площи в границите на националните паркове са декларирани по други схеми/мерки (различни от „Пасторализъм“), с текст от проверката „В границите на националните паркове площи могат да се декларират единствено по направление „Пасторализъм“ от Мярка 10 „Агроекология и климат“, е с различни последици от предупреждението за грешка по реда на чл. 41, ал. 6 от ЗПЗП. В настоящия случай предупреждението „фатална грешка“ не е предоставено срещу подпис на земеделския стопанин. Предупреждението „фатална грешка“ представлява насочващо предупреждение от вида на посочените в чл. 10, ал. 1 от Наредба № 4/30.03.2023 г., изведено от системата за подаване на заявления след извършена предварителна проверка, съобразно чл. 33г от ЗПЗП, вкл. и за регистрираните правни основания по реда на чл. 41 от ЗПЗП, но за разлика от системата по чл. 33 г от ЗПЗП, при която кандидатите могат да нанесат корекции в заявлението (чл. 33г, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП), предупреждението „фатална грешка“ не дава такава възможност. При получено предупреждение за „фатална грешка“ в резултат на което не може да се приключи процеса по заявяване и при липса на нанесени корекции (но не по вина на заявителя) заявлението за подпомагане не се счита за подадено – чл. 10, ал. 3 от Наредба № 4/30.03.2023 г. Противно на изводите на първоинстанционния съд, при предупреждението за „фатална грешка“ липсва възможност за приключване на заявлението на жалбоподателката поради фикцията, установена в чл. 10, ал. 3 от Наредба № 4/30.03.2023 г., че то се счита за неподадено. Това правило е в пряко противоречие както с общите правила на АПК относно допустимостта на исканията за издаване на административен акт и задълженията за проверка на предпоставките за допустимост (чл. 27 от АПК), така и с цитираните норми на специалния закон (чл. 41, ал. 6 от ЗПЗП), поради което в никакъв случай не е възможно да се приеме, че прякото му прилагане би имало за правна последица лишаване на заинтересованото лице от ефективно право на защита. В случая, подателят на заявление, което не е разгледано поради получаване на предупреждението „фатална грешка“ има право на жалба срещу този акт на административния орган, който ограничава разглеждането на заявлението му по същество. Спорът относно законосъобразността на това „произнасяне“ на административния орган трябва да се разгледа от съд по реда на чл. 197 от АПК по аргумент от чл. 56, ал. 2 и ал. 4 от АПК във връзка с чл. 30, ал. 2 от АПК, при което да се провери доколко указанията за корекции в заявлението са в съответствие с материалния закон. При този съдебен контрол АС - Благоевград следва да прецени налице ли е правомощие на административния орган да въвежда технически ограничения за подаване на заявленията, които не са основани в закон, а на писмо на друг административен орган, респективно дали е налице хипотезата на чл. 30, ал. 2 от АПК за даване на указания за отстраняване на нередовности и последващо генериране на акт със съдържание, възпрепятстващо произнасянето на органа с акт по същество по редовно заявление. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че като е достигнал до извод за недопустимост на жалбата АС - Благоевград е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изхода на спора разноски за настоящата касационна инстанция не следва да бъдат определяни, а да бъдат присъдени в зависимост от изхода на спора пред АС - Благоевград. По изложените съображения, Върховен административен съд, Пето отделение,