Определение № 10254 от 19.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9990/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на ЕТ „Минкин-А. Минкин“ и „Софтрейд 2003“ ООД, чрез адв. Ч. Държиков като процесуален представител, срещу определение № 30539 от 31.07.2026 г. по адм. дело № 6452/2026 г. по описа на Административен съд – София град /АССГ/, с което е допълнено в частта за разноските определение № 27741 от 09.07.2026 г., постановено по същото дело, като са осъдени жалбоподателите да заплатят на Столична община, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3600,00 евро. Релевирани са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на закона и необоснованост. Поддържа се, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен, тъй като не съответства на фактическата и правна сложност на делото, което е с основание чл.294 и сл. АПК и е разгледано в закрито заседание; на извършената работа и не е съобразен с приложимата разпоредба на чл. 11 от Наредба № 1 от 9.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, която служи като ориентир. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение като вместо него се присъдят разноски в минималния размер, предвиден в цитирната разпоредба на наредбата. Претендират се разноски. Ответникът – кметът на Столична община, чрез пълномощника си адв. С. Е.-Маврова, оспорва жалбата като неоснователна с представено по делото писмено възражение. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Обжалваното определение е постановено по административно дело, образувано по жалба на ЕТ „Минкин-А. Минкин“ и „Софтрейд 2003“ ООД с правно основание по чл.294 и сл. АПК срещу действията на кмета на Столична община по принудително изпълнение на заповед № САГ23-РА-18-32/23.06.2023 г. на главния архитект на Столична община, с която е наредено премахване на „шест броя чадъри от метална конструкция“ в ПИ с идентификатор 68134.109.33 по КККР на гр. София. С определение № 27741/09.07.2026 г., влязло в сила като необжалвано, съдът е оставил без разглеждане предявената жалба на осн. чл.158, ал.3 вр. с чл.151, т.3 АПК и е прекратил производството по делото. В срока по чл.176а, ал.1 АПК, ответникът – кметът на СО, е подал искане за допълване на определението в частта за разноските за присъждане в полза на Столична община /СО/ на адвокатско възнаграждение в размер на 3600,00 евро, заплатено по банков път въз основа на сключен договор за процесуално представителство. По искането е постъпило възражение от жалбоподателите със съображения за недължимост на претендираните разноски, съотв. за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По искането на кмета на СО административният съд се е произнесъл с оспореното определение като е приел същото за допустимо и основателно и е допълнил прекратителното определение в частта за разноските като е осъдил жалбоподателите да заплатят на СО адвокатско възнаграждение в размер на 3600,00 евро. Формирани са изводи за неоснователност на възраженията за недължимост и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Според изложените мотиви, размерът му е определен с договора за процесуално представителство и съответства на фактическата и правна сложност на делото, независимо, че последното се разглежда в закрито заседание, както и на извършената адвокатска работа – депозиран писмен отговор по жалбата, а и е надлежно доказано плащането на сумата. Сочи се, че размерите по Наредба № 1 от 9.01.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/ не са задължителни. Така постановеното определение е частично неправилно. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че предявеното искане по чл.176а е допустимо – предявено е в срока по чл.176а, ал.1 АПК и доколкото претенцията е за допълване на постановеното по делото определение, списъкът на разноските не е процесуална предпоставка за допустимостта й. Правилно административният съд приема, че с оглед изхода на делото направените разноски следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателите. Съгласно чл.143, ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, както е в случая, ответникът има право на разноски. Последните са поискани своевременно – с отговора /възражението/ по жалбата, и са доказани с представен договор за процесуално представителство, в който е посочен размерът на уговореното адвокатско възнаграждение, което е надлежно фактурирано и платено по банков път. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за липса на основания за редуциране на присъдените в полза на Столична община, разноски. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Приложима е разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК във вр. с чл.144 АПК. За да се присъди адвокатско възнаграждение в по-нисък размер от заплатеното, насрещната страна следва да направи мотивирано възражение за прекомерност, което условие е изпълнено. Действително възражението е обсъдено в оспореното определение, но съдът неправилно е приел същото за неоснователно. Този извод не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, което е образувано по жалба срещу действия на органа по принудително изпълнение на влязъл в сила административен акт по чл.294 и сл. от АПК, а и в случая производството е приключило с прекратително определение поради неотстранени нередовности на предявеното оспорване, т.е. без произнасяне по съществото на спора. От друга страна, адвокатската работа предоставена по делото се свежда само до представяне на възражение по жалбата, с което са допълнени доводите за неоснователност на оспорването, отразени в становището на кмета на СО от 29.05.2026 г., изготвено от юрисконсулт и представено по реда на чл.297, ал.3 АПК, ведно с административната преписка, т.е. дейността по събиране на относимите за спора документи и излагането на мотивите на органа във връзка с обжалваното принудително изпълнение не е извършена от адвокатското дружество, с което е сключен договора за процесуално представителство. След като правилно е констатирал приложимост на реда по чл.297, ал.1 вр. с чл.234, ал.1 АПК за разглеждане на жалбата в закрито заседание, съдът не е преценил надлеждо вида и обема на реално извършената адвокатска работа. В случая от данните по делото се установява по безспорен начин, че последната се свежда само до изготвянето и депозирането на писмено възражение по оспорването. При това положение като съобрази степента на фактическа и правна сложност на делото, обема на действително предоставената правна помощ и размерът, предвиден в чл.11 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, преценяван като ориентир, настоящият състав приема, че се дължи намаляване на присъдените в полза на СО разходи за адвокатско възнаграждение от 3600,00 евро на 204,52 евро, представляващи евровата равностойност на 400 лева. В случая не намира приложение ограничението на чл.78, ал.5, изр. последно ГПК, според което съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, тъй като в първоинстанционното производство такива доказателства не са представени. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че оспореното определение следва да бъде отменено в частта за допълване на прекратителното определение в частта за разноските за сумата над 204,52 евро до присъдената сума от 3600,00 евро и да се отхвърли искането за разноски в тази част, а в останалата част – определението като правилно следва да се остави в сила. Независимо от частичната основателност на жалбата, на жалбоподателите не се следват разноски за настоящото производство, което е по реда на чл.176а АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение,