Решение № 3684 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8470/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Мерисимо“ООД, гр.Кърджали, представлявано от управителя И. И. М., подадена чрез процесуалния представител адв. Маргаритов, против решение № 1474 от 08.07.2025г., постановено по адм. дело № 284/2025г. от Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед № 372 от 14.03.2025 г. на кмета на община Кърджали. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в противоречие с приложимия материален закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че не са били налице предпоставките за прекратяването на договора за наем, респ. за изземване на терена пред кафе-сладкарницата. Счита, че заявеният интерес за закупуване на имота не води до никакви правни последици, без съответните решения на общинския съвет и провеждане на тръжна процедура. Прави искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което заповедта на кмета на община Кърджали да бъде отменена. Ответникът - кметът на община Кърджали, чрез упълномощен процесуален представител, в съдебно заседание и в писмена защита моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на съда да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред Административен съд - Кърджали е образувано по жалбата на „Мерисимо“ООД срещу заповед № 372 от 14.03.2025 г. на кмета на община Кърджали, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 59 от АПК, чл. 65, ал. 1 и ал. 3 от Закона за общинската собственост(ЗОС) е наредено изземването на общински терен, находящо се в гр. Кърджали, ул. "Сан Стефано" № 14, бл.Рила 2, пред кафе-сладкарница „Мерисимо“, ползван за разполагане на маси за консумация на открито от „Мерисимо“ООД, поради това, че общинският имот се владее без правно основание. Заповедта е издадена въз основа на констативен протокол от 14.02.2025 г., съставен от служители на общинска администрация, в който е посочено, че при извършена проверка е установено, че ползвателят „Мерисимо“ ООД не е освободил и продължава да ползва общинския терен. Предвид данните от приобщените по делото документи, съдът е посочил, че за общинският терен – предмет на заповедта за изземване, с наемодателя - община Кърджали, е бил сключен договор за точно определен срок – от 01.01.2024 г. до 31.12.2024 г. Приел е, че съгласно Раздел VI, т. 1 от този договор за наем, същият се прекратява с изтичането на срока, за който е сключен, или считано от 01.02.2025 г., договорът за наем на общинския терен е бил прекратен и между страните по него, считано от тази дата, вече не съществува наемно правоотношение. Предвид прекратените наемни правоотношения, административният орган е издал оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт за изземване на имота.С оглед установеното от фактическа страна, административният съд приел, че атакуваната заповед на кмета на община Кърджали е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Отчетено е, че теренът е общинска собственост и се ползва от жалбоподателя без правно основание поради прекратяване на наемните правоотношения, а оттам - че са налице кумулативните предпоставки за постановяване на акт за изземването на общинския имот. По делото е безспорно установено, че с Договор №20278-02/11.01.2024 год., Община Кърджали е отдала под наем на „Мерисимо“ ООД терен, находящ се в I зона, град Кърджали, ул.„Сан Стефано” №14, блок „Рила 2”, пред кафе-сладкарница „Мерисимо”, за разполагане на маси за консумация на открито, с площ 95.00 кв.м. Договорът е сключен за срок от 1 година и в него изрично е описано, че се прекратява с изтичане на срока, по взаимно съгласие между страните, изразено в писмена форма или с едномесечно писмено предизвестие от всяка от страните по договора. По делото са представени доказателства за изричен отказ от страна на собственика на имота, обективиран в писмо изх.№53-00-99-/1/ от 24.01.2025 год. на кмета на община Кърджали, за отдаването му под наем на касационния жалбоподател след изтичане на фиксирания в Договор №20278-02/11.01.2024 г. едногодишен срок. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Съдът е събрал относимите към производството доказателства и изяснил е нужните за постановяване на правилен и обоснован съдебен акт факти. Съобразени са правилата, въведени с разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, според която заповед за изземване се издава при кумулативното наличие на следните предпоставки: да касае общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала. С оглед установената по делото фактическа обстановка, тези изисквания на закона са изпълнени. В производството по чл. 65, ал. 1 ЗОбС административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т.е. когато са налице изброените в хипотезата на посочената норма предпоставки, за него възниква задължение да издаде заповед за изземване на имота. Между страните не е спорно, че нареденият за изземване имот е общинска собственост, а наемните правоотношения на оспорващия са прекратени, считано от 01.02.2025г., поради което имотът се държи на без правно основание, обстоятелства които обосновават възможността и необходимостта от издаване на обжалваната заповед, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Административния акт отговаря изцяло на изискванията на АПК за форма и съдържание. Пред първоинстанционния съд и пред настоящата съдебна инстанция не са представени доказателства за наличието на противопоставими на собственика на имота – община Кърджали права, даващи основание за изключване на възможността и необходимостта от предприемане на действия по изземване на имота, държан от „Мерисимо“ООД. Възраженията на касатора, че не са налице основания за прекратяване на договора за наем, са извън предмета на настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани, тъй като не засягат основанията за изземване на имота, предвидени в чл. 65, ал. 1 ЗОС. Релевантно за приложението на нормата е наличието на правно основание за владение или държане на имота. В случая наемното правоотношение с касатора безспорно е прекратено с изтичане на срока на договора за наем на общинския терен и дружеството и с оглед липсата на последващ такъв едногодишен договор за същия терен, не е налице правно основание за ползване на имота. Това налага заключението, че „Мерисимо“ООД държи имота на отпаднало основание, поради което са налице предвидените в чл. 65, ал.1 ЗОС предпоставки за изземване на общинския терен. По изложените съображения съдебният състав приема, че атакуваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски следва като неоснователно да бъде оставено без уважение. Настоящият съдебен състав приема, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат в размер на 200 лв. в евровата им равностойност, определени според чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,