Определение № 234 от 28.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2322/2020 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба на Е. М. У. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на № 176453/25.7.2019 г по гр.дело № 570/2018 г на СРС, Трето ГО, 88 състав, с което е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове по чл.422 ал.1 ГПК вр.чл.79 ал.1 ГПК вр.чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД, че молителят дължи сумата 505, 21 лв-главница за потребена топлинна енергия за периода м.юли 2014 г-30.4.2016 г; сумата 28, 07 лв-такса за дялово разпределение, ведно с лихвите върху двете главници, съответно в размер на 82, 18 лв и 5, 44 лв. Молителят сочи основанията за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК.Излага твърдения, че в хода на съдебното производство пред СРС, вследствие на нарушаване на процесуалните правила за призоваване е бил лишен от възможност да участва по делото и е бил ненадлежно представляван от особен представител, без да са налице основания за назначаване на такъв.Подържа, че постоянният му адрес към завеждане на делото и до приключването му се различава от този, на който е била изпратена призовка.Представя копие от личната си карта. Ответникът по молбата е депозирал писмен отговор, в който се съдържат доводи единствено относно правилността на съдебното решение. Съдът намира молбата за допустима, същата е подадена в тримесечния срок, съгласно разпоредбата на чл.305 ал.1 т.5, който тече от момента на узнаване на съдебното решение.Това обстоятелство се установява от датата, вписана в представеното към молбата писмено доказателство-покана за доброволно изпълнение. Възражения срещу допустимостта на молбата не са направени и съдът служебно не намира такива.Молбата е допустима и редовна и подлежи на разглеждане в открито заседание. По изложените съображения съдът