Определение № 10 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50083/2016 г.

Производството е образувано по касационна жалба на ищцата М. Ц. Г. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу решение № 1928 от 02. 10. 2015г. по търг. дело № 2732/2015г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, единадесети състав, с което е обезсилено решение от 01. 04. 2015г. по гр. дело № 2516/2013г. на Софийски градски съд, ГК, І – 4 състав като недопустимо, постановено срещу заличен в търговския регистър търговец /неправосубектна главна страна/, и е прекратено също като недопустимо въззивното производство. С горепосоченото решение от 01. 04. 2015г. по гр.д. № 2516/2013г., Софийски градски съд е признал за установено на основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415, ал. 1 ГПК, по отношение на ответника по делото - [фирма], съществуването на вземането на ищцата М. Ц. Г. в размер на сумата от 23 597 евро, представляваща главница по запис на заповед от 15. 06. 2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20. 11. 2012г. до изплащане на вземането и сумата от 923.03 лв. - разноски по заповедното производство. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав на ВКС намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: На 12. 03. 2015г., преди провеждането на последното открито съдебно заседание, в което е даден ход на устните състезания пред първата съдебна инстанция /СГС/, и преди постановяване на първоинстанционното решение, в търговския регистър е вписано заличаване на ответника [фирма], с ЕИК:[ЕИК], като търговец. Този факт се установява от извършена служебна справка в търговския регистър към АВ - София. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 58 от 31. 07. 2012г. по т. д. № 49/2011г. на Второ т.о. и решение № 124 от 26. 11. 2009г. по т. д. № 152/2009г. на Първо т.о., и в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 89 от 19. 02. 2015г. по т. д. № 3642/2014г. на Второ т.о., когато търговско дружество – страна в исков процес, бъде заличено от търговския регистър в течение на делото, то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. Във всяко положение на делото съдът е длъжен да следи за спазване на всички процесуални предпоставки за допустимост на иска, една от които, измежду абсолютните положителни предпоставки, е процесуалната правоспособност на страните. Настъпилото след предявяване на иска и преди постановяване на първоинстанационното решение заличаване на единствения ответник като търговец в търговския регистър на 12. 03. 2015г., обуславя недопустимост на исковото производство след този момент поради липса на надлежна главна страна, в случая ответник, вкл. и пред настоящата касационна инстанция. Касационното производство също се явява образувано срещу несъществуващ като правен субект ответник /ненадлежна страна/, поради което както то, така и подадената касационна жалба, са недопустими. Поради липса на интерес за касатора и на процесуална легитимация за насрещната страна, депозираната от ищцата касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да бъде прекратено. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,