Определение № 6409 от 13.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3204/2025 г.

Производството е образувано по частна жалба на К. П. П., [ЕГН], от гр.Габрово, чрез процесуален представител срещу определение № 227 от 25.02.2025г. постановено по адм.дело № 206/2024г. на Административен съд(АС) Габрово. Жалбоподателят твърди, че при постановяване на оспорения съдебен акт е нарушен материалния закон и моли за уважаване на жалбата. Ответникът по частната жалба- Комисията за защита на личните данни(КЗЛД) в писмено становище моли съда да отхвърли частната жалба като неоснователна. Развиват се подробни съображения за законосъобразност на решението на Комисията за защита на личните данни. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като взе предвид изложеното в частната жалба и представения отговор от Комисията за защита на личните данни и след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Производството пред КЗЛД е образувано по сигнал по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗЗЛПСПОИН, регистриран с вх. № КВПС-01- 16 от 01.09.2023 година и УИН WB2309010001, подаден от К. П., в който се съдържа информация за извършени от работодателя му [фирма] нарушения на трудовото законодателство; нарушения на правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания, съгласно данъчно-осигурителното законодателство; нарушения на неприкосновеността на личния живот и личните данни. С решение №КВПС-01-16/2023г. от 08.05.2024г. комисията е прекратила проверката по сигнал УИН WВ2309010001 и рег.№ КНПС-01-16/01.09.2023г. на осн. чл. 25, ал.1, т.5, б.“а“, предложение трето от Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушение(ЗЗЛПСПОИН), в сила от 06.10.2023г., доколкото установените от компетентните органи нарушения на законодателството са били прекратени от страна на работодателя или са свързани с индивидуалния правен интерес на сигналоподателя, а останалите твърдения за нарушения на законодателството са били отхвърлени от компетентните органи. В случаите, когато в резултат от извършената от съответните компетентни органи проверка е било установено наличието на условията за прекратяване на проверката, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 5, букви „а“ и „б“ от ЗЗЛПСПОИН, включително липсата или маловажността на твърдените нарушения, изтичането на сроковете за образуване на администативнонаказателно или наказателно производство, или погасяването на съответната отговорност поради изтичането на давност, както и при липсата на други задължения и приложими процедури във връзка с нарушението, за което е подаден сигнал, с постановеното от нея решение по чл. 25, ал. 2 от ЗЗЛПСПОИН Комисията следва да прекрати проверката на съответното основание по чл. 25, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛПСПОИН. По отношение и на двете очертани групи твърдени в сигнала нарушения КЗЛД е приела, че проверка по сигнала следва да бъде прекратена на основание чл. 25, ал. 1, т. 5, б. „а“, предложение трето от ЗЗЛПСПОИН - приключването на проверката не засяга други задължения или приложими процедури във връзка с нарушението, за което е подаден сигнал, нито защитата по този закон по отношение на вътрешното или външното подаване на сигнали. Това решение е обжалвано от сигналоподателя К. П., като с определение № 227 от 25.02.2025г. е отхвърлена жалбата на П.. За да постанови този съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона. Приел е, че административният орган е постановил законосъобразен отказ да разгледа по същество отправено до него искане, като правилно е преценил, с оглед констатациите за наличие на нарушения и предприетите по установените нарушения мерки и действия от компетентните контролни органи, изчерпали правомощията им, приключването не засяга други задължения или приложими процедури във връзка с нарушението, за което е подаден сигнал, нито защитата по този закон по отношение на вътрешното или външното подаване на сигнали. Определението на първоинстанционния съд е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Определението е неправилно. Предвиденият в специалния закон ред за обжалване на решенията на КЗЛД е този на Административнопроцесуалния кодекс. Производството правилно е проведено по реда на чл. 197 и сл. от АПК, като оспорването на съдебния акт, постановен в това производство е регламентирано в чл. 200, ал. 2 от АПК. Обстоятелството, че оспореното прекратяване, представляващо отказ за разглеждане на искане по същество, е решение на надзорен орган, не го прави различен по характер акт от тези, посочени като обжалваеми по реда на чл. 197 и сл. от общите разпоредби на АПК. Съдът се е произнесъл по жалбата на П., без да осигури равенството на всички лица, които са заинтересовани от изхода на производството, с което е нарушил задължението си по чл. 8, ал. 1 от АПК. Безспорно е, че страни в административното производство пред Комисията са били П., в качеството си на сигналоподател и [фирма], в качеството на засегнато лице по см. на §1, т.5 от ДР на закона. Страните в административното производство имат равни права и в последващите фази на процеса пред съда. КЗЛД е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като не е изпълнила задължението си по чл. 198, ал. 1 от АПК и не е изпратила на дружеството копие от жалбата на П. до съда. Този факт не е бил констатиран от съдебният състав, поради което той е постановил обжалваното определение без да се даде възможност на засегнатото лице да вземе становище по жалбата на П.. Производството по чл. 197 и сл. от АПК се провежда в закрито съдебно заседание, но във всички случаи то може да се реализира едва след изпълнение на задължението за осигуряване на равни процесуални възможности на заинтересованите от изхода на производството лица. След като Комисията не е изпълнила задължението си по чл. 198, ал. 1 от АПК, съдът е бил длъжен да върне преписката за неговото изпълнение или сам да връчи препис от жалбата на П. на засегнатото лице, като му предостави възможност да направи възражения в 7-дневен срок от съобщението. Произнасяйки се с акта си, след като задължението на административния орган по чл. 198, ал. 1 от АПК е останало неизпълнено, съдът не е осигурил тези равни права на заинтересованите лица и е постановил един неправилен съдебен акт. Освен изложеното, от подадената до съда жалба срещу решението на КЗЛД не става ясно от какво не е доволен жалбоподателя, след като видно от оспореното решение комисията в изпълнение на законовите си правомощия е препратила сигнала до компетентните органи, в резултат на което исканията на П. са били удовлетворени. Видно от материалите по делото, на жалбоподателя е била предоставена адвокатска помощ, като няма данни адвокатът да е взел участие пред първоинстанционния съд. Следвало е съдът да даде възможност на жалбоподателя, чрез назначения процесуален представител, да мотивира и конкретизира искането си до съда по отношение на оспореното решение и обоснове правен интерес от оспорването му. По изложените съображения, като неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, обжалваното определение следва да се отмени и делото се върне за ново произнасяне на същия съдебен състав, след отстраняване на допуснатите нарушения. Предвид горното и на основание чл. 200, ал. 2 във вр. с чл. 235 от АПК, Върховният административен съд