Определение № 10219 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8925/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на А. А. Г., чрез адв. Сулев, против определение №20982/18.06.2025 г. по адм. д. № 11767/2024 г. по описа на Административен съд София- град (АССГ). Иска отмяна на определението. Твърди, че в случая не е налице хипотезата на чл. 33 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), тъй като за министъра на икономиката и индустрията е налице нормативно задължение да създава и съхранява търсената обществена информация. Развива подробни съображения за правоприемство Министерството на промишлеността, Министерството на търговията и туризма с Министерството на икономиката, момента на издаване на исканите документи - 1993 г., периодите на съхранението им по чл.10, ал. 4 от Закона за държавния архив- 10 години и по чл. 46, ал.1 от Закона за националния архивен фонд- 20 години. Направен е извод, че независимо в кой период исканите документи са предадени в Държавния архивен фонд, съответно в Националния архивен фонд, в министерството на икономиката е следвало да може да посочи съществуването на документите и тяхното съхранение в НАФ, като за част от информацията, до която се иска достъп не е изтекъл 20- годишния срок по чл. 46, ал.1 от ЗНАФ. Ответната страна министъра на икономиката и индустрията, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е писмо изх. № 94-ДОИ-33/07.11.2024 г. на министъра на икономиката и индустрията, с което на основание чл.33 от ЗДОИ, А. А. Г. е уведомен, че в учрежденския архив на Министерството на икономиката и индустрията липсва исканата от него информация и няма данни за нейното местонахождение. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отменил протоколно определение от 17.03.2025 г., с което е даден ход на делото по същество, оставил е без разглеждане жалбата на А. А. Г. срещу писмо изх. № 94-ДОИ-33/07.11.2024 г. на министъра на икономиката и индустрията и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, АССГ е приел, че с оспореният административен акт не е формирано изрично решение за достъп или отказ за достъп до обществена информация. Приел е, че акта на представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като анализа на съдържанието му разкрива белезите на уведомление по смисъла на чл. 33 ЗДОИ до заявителя, че исканата информация не се съхранява в Министерство на икономиката и индустрията. С оглед на установеното, съдът мотивира извод за липса на годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, като приема наличие на хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК и прекратява производството по делото. Определението е правилно. Административното производство е започнало по заявлението на А. А. Г. и С. Т. с искане от 1.10.2024 г., препратено от министъра на икономиката и индустрията до министъра на финансите, да им бъде предоставен достъп до обществена информация, представляваща информация и документи за сключването, прилагането и/или тълкуването на Договора между правителството на Република България и правителство на Република Румъния за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, подписан на 1.06.1994 г., в сила от 23.05.1995 г. / Двустранен инвестиционен договор между България и Румъния/. Видно от представените служебни бележки от директора на Дирекция „Административно обслужване и електронно управление“/л. 43/ и директор на Дирекция „Външноикономическа политика и международно сътрудничество“ /л. 44/, търсената от жалбоподателя обществена информация не се съхранява в архива на Министерството на икономиката и индустрията и липсва информация за нейното местонахождение. С писмо от 7.11.2024 г. министърът на икономиката и индустрията е уведомил заявителите, че в учрежденския архив на МИИ липсва информация по направените искания и не разполагат с данни за нейното местонахождение. Обоснована е преценката на съда с оглед съдържанието на оспореното уведомление, че същото не обективира изричен отказ на министъра на икономиката и индустрията да предостави достъп до поисканата със заявление вх. №94-ДОИ-33/23.10.2024 г. обществена информация, защото не се съхранява в архива на Министерството на икономиката и индустрията и липсва информация за нейното местонахождение. Съгласно правилото на чл. 33 от ЗДОИ, когато органът не притежава информацията и няма данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок той уведомява заявителя. Уведомлението не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Разпоредбата на чл. 33 от ЗДОИ се отнася до случаите, в които органът не е нормативно задължен да създава и съхранява търсената информация. Наведените от жалбоподателя доводи за принципно нормативно задължение за съхраняване на информация за срокове от 10 и 20 години, не доказва съществуването на такова задължение към момента на сезиране, тъй като търсената информация е от 1993 г., т.е. повече от 30 години след нейното създаване. Оплакването в първоначалната жалба до административния съд е, че министерството на икономиката и индустрията е следвало да може да посочи съществуването на документите и тяхното съхранение в Националния архивен фонд. Спорът обаче не е дали сезираният задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ е могъл да знае за съществуването на исканите документи и къде се съхраняват, а дали е законосъобразен отказа за предоставянето на посочена в заявлението информация. В хипотеза като настоящата уведомлението, издадено от министъра на икономиката и индустрията че не разполага с информацията и няма данни за нейното местонахождение, не представлява изричен отказ по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ, поради което не подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение