Определение № 9765 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8980/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Г. Н. Г. против разпореждане № 971 от 03.06.2025 г., постановено по адм. д. № 254/2024 г. по описа на Административен съд гр. Враца. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът – кметът на община Враца не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от лице с правен интерес от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на съдебен контрол, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното разпореждане Административен гр. Враца оставя без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване на срока за обжалване на постановеното по делото решение и оставя без разглеждане подадената касационна жалба. За да постанови този резултат съдът констатира, че жалбоподателят е уведомен за постановеното по делото решение на 07.05.2025 г., срокът за обжалване на решението изтича на 21.05.2025 г. – сряда, а касационната жалба е подадена на 27.05.2025 г. Приема за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че срокът за касационно обжалване е пропуснат поради наличие на особени непредвидени обстоятелства, независимо, че са подкрепени с доказателства – заболяване на адв. Янчев, причинило неработоспособност в периода от 16.05.2025 г. до 23.05.2025 г. Прави извод, че посоченото обстоятелство не касае страната и не е съществувало през целия срок за обжалване на решението, започнал да тече от 08.05.2025 г., както и че посочените причини за пропускане на срока от процесуалния представител на жалбоподателя не показват страната да е била поставена в обективна невъзможност да упражни правото си на касационно оспорване в законово определения 14-дневен срок. Приема, че е налице бездействие, което страната е могла да преодолее в случай на проявена дължима грижа да защити правата и интересите си. Обжалваното разпореждане е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилни са изводите на съда, че не е налице особено непредвидено обстоятелство (заболяване, удостоверено с болничен лист), възникнало в срока за обжалване на решението, което да бъде основание за възстановяване на срока за обжалване. Особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона са тези обстоятелства, които имат изключителен характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие. При преценката на конкретните сочени обстоятелства съдът следва да отчита, че те трябва да бъдат такива, които жалбоподателят не би могъл да предвиди дори и да е положил необходимите усилия и грижа. Става въпрос за обстоятелства, които са извън обичайните и нормално очакваните. Наред с това те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е в състояние да ги преодолее. Обстоятелствата трябва и да са особени, т. е. да са различни от обикновените, рутинните и да са й попречили да изпълни в срок съответното процесуално действие. След като твърдяното внезапно заболяване, удостоверено с болничен лист, е съществувало в срока за обжалване, то е налице особено непредвидено обстоятелство, даващо основание за възстановяване на пропуснатия срок. Страната трябва да има възможност да подаде касационна жалба през всички дни, през които тече срокът за обжалване. Обстоятелството, че през част от този период поради внезапно възникнала пречка (заболяване) пълномощникът не може да подаде касационна жалба, е достатъчно, за да бъде уважено искането. Съдържанието на болничния лист като официален документ не е оборено. Действията по служба по определение се изключват в период на признат отпуск поради временна нетрудоспособност. Следователно налице са изискванията на чл. 64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснатия срок. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е постановено в нарушение на материалния закон, поради което и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 АПК следва да се отмени и да се възстанови срока за обжалване на постановеното по делото решение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,