Определение № 1120 от 15.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 1367/2025 г.

Производството се развива по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК – след спиране на основание чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, при обезпечение с внесената сума по сметка на ВКС в размер на 37980,26 лв. Подадена е молба с вх. № 4885/11.03.2026 г. от Р. К. К. и В. С. А.-К. за освобождаване на сумата от 37980,26 лв., внесена от „Рентали“ ЕООД като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спирането. Искането е аргументирано с постановеното по делото определение, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, поради което основанието за спиране на изпълнението е отпаднало и внесената като обезпечение сума следва да бъде преведена на ищците - поравно. Ответникът по тази молба – касаторът „Рентали“ ЕООД, е получил препис от молбата на 27.03.2026 г., но не е подал писмен отговор в дадения от съда срок. Съгласно задължителната съдебна практика, намерила израз в т. 1 и т. 2 от ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК, спирането по чл. 282, ал. 2, изр. 1 ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. Обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК следва да е достатъчно да гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответника по жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство. Размерът на заложената парична сума (обезпечението по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК ) трябва да съответства на присъденото по невлязлото в сила осъдително въззивно решение парично вземане. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно (арг. чл. 403, ал. 2 ГПК ) - и съдът се произнася, като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т. е. при осъществяване на правораздавателна дейност и е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие (задържане на сумата, връщането ѝ на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора-залогополучател, респ. превеждането ѝ в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК ), в резултат на правния извод коя от хипотезите на правната норма е приложима. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъденото вземане, обезпечението се освобождава и се връща на вносителя, ако след отмяна на въззивното решение искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. В случаите на отказ за допускане на касационно обжалване на осъдителния въззивен съдебен акт обезпечението би подлежало на връщане на вносителя, само ако се констатира, че задължението му е погасено, тъй като отпада необходимостта от задържането му. В противен случай, какъвто е и настоящият, внесената като обезпечение сума следва да се използва за изпълнение на решението. Тъй като обезпечението по чл. 282, ал. 2 ГПК гарантира удовлетворяването на признатото с решението притезание и извън хипотезите, посочени в ал. 4 и ал. 5 на същия член, сумата по обезпечението се превежда по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на вземането на кредитора, ако е направено искане за това. В производството по чл. 282 ГПК обаче не подлежат на разрешаване спорове между страните относно изпълнението на задължението по влязлото в сила осъдително решение, нито могат да се съобразяват техни твърдения за новонастъпили факти, които водят до промяна на размера или на титуляря на процесното вземане, дори и по тези твърдени факти да няма спор. Производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми, макар и двустранно съгласно задължителните разяснения в ТР № 6/2014 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС, не е исково производство, в което могат да се събират нови доказателства, включително във връзка с постигнати от страните извънсъдебни споразумения. В този смисъл, макар и в предоставения от съда срок длъжникът да не е заявил становище по искането на кредиторите за освобождаване на внесената като обезпечение по сметка на ВКС сума в размер на 37980,26 лв. (с равностойност от 19419 евро) и превеждането ѝ по техни банкови сметки, това обезпечение не може да бъде освободено – изпълняемото право, удостоверено в издадения от въззивния съд на 14.04.2025 г. изпълнителен лист, не включва присъдените за първоинстанционното и въззивното производство съдебни разноски, а с тях то би надвишавало сумата, внесена като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Съдът в настоящото производство не може да определя кои задължения (главни, акцесорни и съдебни разноски) ще бъдат погасени с изплащане на сумата по обезпечението, както и дали изцяло или част от тези парични задължения са били предмет на доброволно или принудително удовлетворяване. Тази преценка може да бъде извършена от съдебен изпълнител, но по делото не е постъпвало искане от орган на изпълнението за изплащане на внесената като обезпечение сума в размер на 37980,26 лв. (с равностойност от 19419 евро) по неговата банкова сметка. При така изяснените правнорелевантни факти и изложените правни доводи искането за освобождаване на обезпечението и превеждането на сумата по него (в размер на 37980,26 лв., с равностойност от 19419 евро) по сметка на кредиторите се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Така мотивиран, Върховният касационен съд в състав на Второ търговско отделение