Определение № 3 от 16.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1188/2017 г.

Производството е по чл. 351, ал. 6 от НПК и е образувано по частна жалба на В. Д. А. против разпореждане от 09.08.2017 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 1644/2017 г. по описа на Софийския градски съд (СГС) за връщане на депозираната от него касационна жалба (с вх. № 105633/09.08.2017 г.) против постановеното по делото въззивно решение № 851/17.07.2017 г. В частната жалба се твърди, че разпореждането на съдията-докладчик не е било съобразено с процесуалния закон. Претендира се неговата отмяна и администриране на жалбата до ВКС. В мотивираното си писмено становище прокурорът от ВКП изразява позиция за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в частната жалба и материалите по делото, намери същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, предвид следните съображения: С присъда от 18.01.2017 г. по НОХД № 18109/2016 г. по описа на СРС В. Д. А. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на хиляда и петстотин лева. На основание чл. 343г, вр. чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 37, т. 7 от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от осем месеца. С решение № 851 от 17.07.2017 г. по ВНОХД № 1644/2017 г. СГС е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил наложеното на подсъдимия административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от осем на четири месеца. Потвърдил е същата в останалата й част. Срещу решението е подадена касационна жалба от А., която съдията-докладчик е върнал със свое писмено разпореждане от 09.08.2017 г., приемайки същата за неодпустима на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК - поради това, че същата е подадена срещу въззивен съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Изложеното дотук съвсем ясно информира, че въззивното решение е извън обхвата на съдебни актове, подлежащи на касационна проверка по чл. 346 от НПК. Не се касае до нова присъда, а до решение на въззивната инстанция, в случая на СГС, с което е потвърдено освобождаване на дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК, респ намаляване на наложеното му кумулативно наказание лишаване от правоуправление. Затова, като е приел, че въззивният акт не подлежи на касационна проверка и съответно е върнал подадената жалба, то съдията-докладчик правилно е приложил разпоредбата на чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК и разпореждането му следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение