Определение № 325 от 09.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1388/2020 г.
ВКСI търговско отделение09.10.2020 г.докладчик Генковска
Диспозитив
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1196/20.05.2020 г. по в.т.д. № 6093/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно посочена като частна касационна жалба/ на „Боляри“ ЕАД и частна жалба на „Алфа – 65“ ЕАД срещу определение № 1196/20.05.2020 г. по в.т.д. № 6093/2017 г. на Софийски апелативен съд, Търговска колегия, с което е изменено решение № 2020/27.07.2018 г. по в.т.д. № 6093/2017 г. на САС в частта за разноските на основание чл.248, ал.1 ГПК, като „Енерджи“ ЕООД и „Алфа – 65“ ЕАД са осъдени да заплатят на „Боляри“ ЕАД сумата от 12 790 лв. разноски по делото. Частният жалбоподател „Боляри“ ЕАД излага оплакване за неправилност на обжалваното определение. Поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение от 49 286,29лв. не е прекомерно. Изразява становище, че дори и преценката на съда за намаляване на възнаграждението да е правилна, същата следва да бъде направена въз основа на минималното адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Частният жалбоподател „Алфа – 65“ ЕАД поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Моля за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друг, с който се присъдят разноски в полза на „Боляри“ ЕАД в размер на предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимум от 3 000 лв. В писмения си отговор „Боляри“ ЕАД оспорва допустимостта и основателността на частната жалба на „Алфа – 65“ ЕАД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и становищата по частните жалби, приема следното: Частните жалби са допустими – депозирани са от надлежни страни в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото на частните жалби ВКС намира следното: Производството по в.т.д. № 6093/2017 г. на Софийски апелативен съд е приключило с решение № 2020 от 27.07.2018 г., с което след отмяна на решение № 5108/11.07.2017 г. на Софийски градски съд, ГО, I – 4 с-в, е признато за установено на основание чл.124, ал.4 ГПК по исковете на „Боляри“ ЕАД срещу „Енерджи“ ЕООД и „Алфа – 65“ ЕАД /правоприемник на „Алфа – 65“ ЕООД/ неистиността /неавтентичността/ на десет броя документи като неподписани от законните представители на „Боляри“ ЕАД. С въззивното решение „Енерджи“ ЕООД и „Алфа – 65“ ЕАД са осъдени да заплатят на „Боляри“ ЕАД сумата от 51 931,92 лв. разноски по делото. Срещу решение № 2020 от 27.07.2018 г. по в.т.д. № 6093/2017 г. на САС е подадена касационна жалба от „Алфа – 65“ ЕАД, в която е инкорпорирано искане за изменение на акта в частта за разноските. Касаторът е изложил доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че заплатеното от „Боляри“ ЕАД адвокатско възнаграждение не е прекомерно поради изключителната фактическа и правна сложност. След произнасяне по касационната жалба с определение № 41/24.01.2020 г. по т.д. № 152/2019 г. съставът на ВКС е върнал делото на САС за произнасяне по искането по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. С обжалваното определение въззивният съд е уважил искането по чл.248 ГПК, като е приел, че заплатеният от „Боляри“ ЕАД адвокатски хонорар в размер на 49 286,92 лв. надвишава повече от 16 пъти минималния определен размер по Наредба № 1/2004 г. Отчитайки правната и фактическа сложност на делото, САС е заключил, че общо дължимите разноски за двете инстанции възлизат на 12 790 лв., от които 10 000 лв. адвокатско възнаграждение и 2 790 лв. разноски за заплатени депозити за вещи лица и държавни такси. Горната установеност налага следните правни изводи: Изчислен съобразно приложимата към процесния случай редакция на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ, бр. 28/2014 г./ минималният размер на адвокатското възнаграждение за защита по десет обективно съединени неоценяеми иска с правно основание чл.124, ал.4 ГПК възлиза в общ размер на 3 000 лв. В съответствие с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г., следва да се начисли и дължимият ДДС в размер на 600 лв. Следователно минималният размер на възнаграждението възлиза на 3 600 лв. с ДДС за една инстанция. Съгласно чл.7, ал.6 от Наредба № 1/09.07.2004 г. при защита по дела с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В случая, за разглеждане на делото пред първа инстанция са проведени девет открити съдебни заседания. Следователно, към дължимото минимално адвокатско възнаграждение следва да се прибави сумата от 840 лв. с ДДС. Следва да намери приложение и правилото на чл.7, ал.1, т.7 от Наредба № 1/09.07.2004 г., с оглед осъществената защита в производството по ч.гр.д. № 4854/2016 г. на САС, образувано по частна жалба на „Боляри“ ЕАД. Така получената сума от 1 200 лв. с ДДС следва да се прибави към минималното адвокатско възнаграждение. С оглед гореизложеното минималната дължима сума за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита възлиза на 5640 лв. с ДДС за първа инстанция и по частното дело, по които производства се претендира от страната. Не са представени доказателства и не се иска присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция. Като е определил сумата от 10 000лв. за адвокатско възнаграждение въззивният съд е съобразил горепосочената минимална сума, включваща и дължимото ДДС, и възнаграждението за седемте заседания, и възнаграждението по частното дело. Съответно разликата над 5640лв. до 10 000лв. следва да се присъди с оглед най-вече относителната фактическа сложност на спора – провеждането на множество експертизи и събиране на доказателствен материал пред първа инстанция. Договореното и заплатено от „Боляри“ ЕАД на процесуалния представител адвокатско възнаграждение е близо пет пъти по–голямо – в размер на 49 286,92 лв. с ДДС. Конкретното естеството на правния спор не разкрива фактическа и правна сложност, която да оправдава уговаряне и заплащане на възнаграждение, надвишаващо значително установения в Наредбата минимален размер. С оглед на изложеното частните жалби срещу определението на САС се явяват неоснователни. Атакуваният акт следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
Цитирани разпоредби
9- чл. 124, ал. 4 ГПК
- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 248 ГПК
- чл. 274, ал. 2 ГПК
- чл. 275, ал. 1 ГПК
- чл. 2
- чл. 7, ал. 1, т. 4
- чл. 7, ал. 1, т. 7
- чл. 7, ал. 6