Решение № 2894 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7952/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – София-град, действащ чрез пълномощника Е. Вълева (лице с юридическо образование и правоспособност), против решение № 20237 от 12.06.2025 г., постановено по адм. дело № 5574/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменено решение № 2153-21-85 от 24.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София-град и на последния е изпратена преписката по жалба вх. № 1012-21-978 от 03.10.2023 г. на В. В. срещу разпореждане [номер] от 30.07.2023 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване, за ново произнасяне в съответствие с указанията, дадените с мотивите на съдебното решение. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, като се отхвърли жалбата на В. М. В. срещу решение № 2153-21-85 от 24.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София-град, като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В случай, че решението на АССГ бъде оставено в сила, при претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касация В. М. В., действащ лично и чрез пълномощника адв. В. Маринов, навежда доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди, като претендира и присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея решение на АССГ, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. С отмененото от първоинстанционния съд решение от 24.04.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София-град е оставена без уважение като неоснователна жалбата на В. М. В. срещу разпореждане от 30.07.2023 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО е поправено разпореждане от 24.04.2014 г., с което на В. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (ЛПИОЗ), и всички последващи относно осигурителния стаж, базисния период за изчисляване на пенсията и индивидуалния коефициент, след като е установено, че при отпускането на пенсията пред 2014 г. са представени нередовни документи за осигурителен стаж и доход, довело до определянето й в неправилен завишен размер. В обжалвания в настоящото производство съдебен акт АССГ е разгледал приетите по делото доказателства във връзка с откритото производство по чл. 193 от ГПК по оспорване на документите за осигурителен стаж в ЖПЗ „Георги Димитров“ и ДФ „Строймашинженеринг“ – СМИ „Строймашремонт“ и за осигурителен доход от ДФ „Строймашинженеринг“, и е приел, че обосновано при преразглеждане на пенсията на В. В. тези документи са били изключени от административните органи. Въпреки това съдът е достигнал до краен правен извод, че оспореното пред него решение следва да се отмени. Приел е, че не е изяснен предметът на обжалване в производството по чл. 117 от КСО, защото пред директора на ТП на НОИ – София-град В. е оспорил разпореждане на пенсионния орган от 09.08.2023 г., а горестоящият административен орган е отменил разпореждане от 30.07.2023 г., каквото не съществува по преписката. Посочил е, че е допуснато процесуално нарушение, довело до нарушаване на материалния закон – чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО във връзка с чл. 98 от същия кодекс, изразяващо се в непосочване на всички конкретни административни актове (разпореждания), които се изменят, предвид, че пенсионният орган преурежда правни последици, настъпили по силата на нарочни актове, които поправя, като използваното отбелязване – и всички последващи, не съдържа нужната яснота и конкретизация, за да породи правно действие. Приел е, че административните органи неточно са посочили правното основание за поправката, като относимо се явява това по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, доколкото се касае за представени неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание, а не това по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, което сочи на разминаване между фактически и правни основания при постановяване на акта. Дал е указания на административния орган при новото произнасяне да не зачита посочените по-горе документи за стаж и доход, както и да съобрази дали възможността на чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО може да се упражнява безсрочно. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно. При формиране на крайния си правен извод съдът е приложил неправилно материалния закон и преценката му за незаконосъобразност на процесните административни актове е необоснована. Противно на приетото от първоинстанционния съд, не е допусната грешка при посочване на датата на разпореждането на пенсионния орган, предмет на контрол за законосъобразност в производството по чл. 117 от КСО. В решението на директора на ТП на НОИ – София-град изрично е отбелязано, че посочената в жалбата на В. до него дата на разпореждането (единственото в пенсионната преписка, съдържащо волеизявление за поправка на разпореждането за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 24.04.2014 г.) е некоректна, като правилната дата е посочена след изписаното като номер на административния акт ЕГН – дата на протокола, който е от 30.07.2023 г., от която дата то е в информационната система на НОИ, а съдържащата се в горния ляв ъгъл на разпореждането дата 09.08.2023 г. отразява само датата на отпечатването му. Освен това, не е налице твърдяното от съда процесуално нарушение, свързано с неизброяването по номера и дати на множеството разпореждания, издадени по пенсионната преписка на В. от 2014 г. до 2023 г., които се коригират вследствие на корекцията в това, с което първоначално на лицето е отпусната ЛПИОЗ. Пенсионният орган е посочил, че се поправя разпореждането за отпускане на пенсията, посочено по номер и дата, като от датата на отпускането – 02.02.2013 г., се променят данните за осигурителен стаж и осигурителния доход, от който е изчислен индивидуалния коефициент на пенсионера. С оглед спецификите на пенсионното производство и изготвянето на разпорежданията в специална софтуерна програма, непосочването конкретно по номера и дати на всички последващи разпореждания, които се поправят поради поправката на това, с което е отпусната пенсията, не е процесуално нарушение. Съществено е волеизявлението на пенсионния орган, че поправката на разпореждането от 24.04.2014 г. за посочените компоненти – осигурителен стаж, осигурителен доход и индивидуален коефициент, безусловно води до поправка на всички последващи разпореждания, а изброяването им не е необходимо. Аргумент в тази посока е и това, че след отпускането на пенсията не са правени нейни преизчисления по искания на В. с данни за осигурителен стаж, осигурителен доход и индивидуален коефициент, а същата е била служебно осъвременявана. В разпореждането от 30.07.2023 г., ако и да не са посочени по номера и дати последващите след разпореждането от 24.04.2014 г., разпореждания, които се поправят, са отразени всички поправки на размера на пенсията от 01.07.2014 г. до 01.07.2023 г. Материално незаконосъобразно първостепенният съд е приел, че е налице некоректно правно основание за поправката, като вместо това по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, органът неправилно е посочил това по чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО. Действително в разпореждането от 30.07.2023 г. са описани нередовните документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, представени от В. със заявлението му за отпускане на пенсия, които са изключени при новото разглеждане, но доколкото и без този стаж лицето има право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, понеже е придобило изискуемият петгодишен осигурителен стаж съгласно чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, длъжностното лице по пенсионно осигуряване правилно е приело, че тези документи са послужили за изчисляване на пенсията в неследващ се по-висок размер. В случая е налице хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, доколкото В. е имал минимално изискуемия осигурителен стаж, ЛПИОЗ е била основателно отпусната, но въз основа на нередовните документи е била изчислена в неправилен размер, и това е коригирано едва с разпореждането от 30.07.2023 г., в което размерът е определен правилно въз основа на останалите редовни документи за осигурителен стаж и осигурителен доход. От изложеното явства, че в процесното разпореждане посочените фактически основания кореспондират с правното такова, на което е основано издаването му. Не съответства на приложимата нормативна уредба и виждането на АССГ, че възможността по чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО не може да се упражнява безсрочно. В КСО няма времево ограничение на възможността, при установени неправилно отпуснати осигурителни плащания от ДОО, длъжностното лице да упражни правото си да преразгледа влязъл в сила административен акт. Тази правна възможност съществува неограничена със срок във времето с цел да се преустанови неоснователното изплащане на средства от публичните фондове на ДОО. След като пенсията на В. е била определена в завишен неследващ се размер, пенсионният орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е бил длъжен да издаде разпореждане за поправка и да определи за изплащане занапред на правилния по-нисък размер на пенсията. Давностните срокове по чл. 115 от КСО касаят установени вземания на ДОО, респ. вземания на правоимащите от ДОО, но не се отнасят за задължението неправилно отпуснатите или с неправилно изчислен размер осигурителни плащания да бъдат прекратени, респ. преизчислени в правилния размер, за да се предотврати ощетяването на фондовете на ДОО. От друга страна, настоящият съдебен състав споделя преценката на първостепенния съд, че при поправката през 2023 г. законосъобразно за В. е бил изключен осигурителния стаж и осигурителния доход, удостоверен с неистински документи при отпускане на пенсията през 2014 г. пред пенсионния орган. Съдът правилно е приел, че истинността (в т.ч. вярност и автентичност), респ. материалната доказателствена сила, на документите за осигурителен стаж в ЖПЗ „Георги Димитров“ и ДФ „Строймашинженеринг“ – СМИ „Строймашремонт“ и за осигурителен доход от ДФ „Строймашинженеринг“ е опровергана, далеч не само защото са антидатирани и нередовно оформени. По делото пред първоинстанционния съд са приети представените с административната преписка писмени доказателства, събрани са гласни доказателства чрез разпит като свидетел на В. Я. И. и е назначена съдебно-почеркова експертиза. Предприетите в хода на съдебното производство процесуални действия от АССГ по проверка на достоверността на данните по представените трудова книжка и удостоверения обр. УП-2 и УП-3, са били достатъчни за категоричното установяване на факта, че административните органи законосъобразно не са кредитирали посочените документи поради тяхната неистинност. С изложените от съда изводи в тази насока и съображения в тяхна подкрепа, които съответстват на приложимия закон, касационната инстанция се солидаризира изцяло и не следва дословно да ги преповтаря в настоящото изложение. По тези съображения Върховният административен съд намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е било предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат и от други пороци по чл. 146 от АПК, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на В. М. В. се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора неоснователно се явява искането на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски. При позитивния за касатора краен резултат по главната му претенция, акцесорното му искане за присъждане на направените разноски и юрисконсултско възнаграждение също е основателно. От негова страна е внесен депозит в размер на 500 лв. за изготвяне на съдебно-почеркова експертиза в първоинстанционното производство, заплатена е сумата от 200 лв. държавна такса за касационното оспорване, а същият е бил представляван пред двете съдебни инстанции от надлежно упълномощен юрисконсулт. Поради това и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 228 от АПК в полза на ТП на НОИ – София-град следва да се присъди общо сума в размер от 1000 лв., платима от касационния ответник, от която 700 лв. са за понесени деловодни разноски и 300 лв. (100 лв. за първата инстанция и 200 лв. за касационната инстанция) за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на последното е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон, и изчислена по този начин, се равнява на 511,29 евро. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение