Решение № 111 от 2.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 893/2010 г.

Решение № 111 от 2.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 893/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на синдика на [фирма] (н) срещу Решение № 252 от 20.05.2010 г. по т. д. № 2272/2008 г. на Софийския апелативен съд. Ответникът [фирма] (н) не изразява становище. Ответникът [фирма], чрез процесуалния си представител е представил писмен отговор по реда и в срока на чл. 287, ал. 1 ГПК в който се съдържа становище по основанията за допускане на касационен контрол. Като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 290, ал. 2 ГПК извърши проверка по заявените с жалбата основания, Върховният касационен съд, състав на I т. о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ и чл. 108 ЗС. Синдикът на [фирма] (н) е сезирал съда с искане за прогласяване нищожността на сключената на 15.05.2003 г. (след началната дата на неплатежоспособност) възмездна сделка - покупко-продажба на недвижим имот, представляващ магазинно помещение в [населено място]. Сделката е материализирана с нот. акт № 156, т. I рег. № 5290, д. № 141/2003 г. на нотариус № 093. Престацията на купувача не е парична. Поетото от него задължение е да извърши СМР - довършване и подобрения на сградата в която се намира магазинът. Първоинстанционният съд е счел иска по чл. 646 ТЗ за основателен. Приел е, че искът по чл. 108 ЗС за недопустим и с решението си е прекратил производството по него. Сезиран с въззивната жалба на [фирма] Апелативният съд е отменил тази част от Решение № 23 от 29.07.2008 г. по гр. д. № 983/2007 г. на Софийски градски съд с която е искът по чл. 646 ТЗ е бил уважен и го е отхвърлил. За да приеме, че този иск е неоснователен, съставът на САС се е позовал на това, че договорените видове работи са били полезни за прехвърлителя. Средната пазарна стойност на магазина към 15.05.2003 г. е била 6066 лв., а стойността на извършените СМР, съобразно протоколите обр. 19 към същата дата възлиза на 5974 лв. Т. е. не е налице неравностойност престациите при която даденото от несъстоятелния длъжник значително да надхвърля по стойност полученото. К. контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за произнасяне по въпроса: "Към кой момент се извършва оценката на престациите - към момента на подписване на нотариалния акт; към момента към който е следвало да се изпълнят или към момента на реалното изпълнение, ако има такова?". Становището на настоящия съдебен състав по обуславящия правен въпрос е следното: При действието на ГПК-1952 г. ВКС неколкократно е имал случай да посочи какъв е предмета на доказване при исковете по чл. 646, ал. 2 ТЗ, както и последиците от уважаването им. Предмет на доказване е сключването на сделката или извършването на действието именно през подозрителния период, както и това, че с нея/него е осъществена някоя от хипотезите на чл. 646, ал. 2 ТЗ. Целената последица от успешното провеждане на иска и прогласяването на нищожността, е реституция на даденото от несъстоятелния длъжник, чрез връщането му в масата на несъстоятелността, служеща за удовлетворяване на кредиторите. Действителността на сделката, съобразно критериите по чл. 646, ал. 2 ТЗ, се преценява към момента на извършването и и съществуващите към този момент условия. Поради това и отговорът на обуславящия въпрос ще следва да бъде: "Оценката на престациите по сделка под режима на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ се извършва към момента на сключването и. Когато сделката съставлява възмездно разпореждане с недвижим имот - това е моментът в който се поражда вещно-прехвърлителното и действие". С оглед произнасянето по посочения правен въпрос, следва изводът по съществото на спора. Жалбата е неоснователна. Договорът за покупко-продажба на недвижим имот е сключен на 15.05.2003 г. Сделката е възмездна и безспорно е след началната дата на неплатежоспособност. Поради обстоятелството, че престацията на приобретателя е непарична, а съставлява изработка - довършване и подобрения на сградата в която се намира магазинът, събирани са доказателства досежно стойността на строително-монтажните работи към различни моменти - сключването на сделката, договорения период на извършването им, реалното им извършване. Вярно е, че приобретателят би могъл виновно да забави изпълнението, стремейки се към благоприятни за себе си последици в ущърб на договореното, но това има отношение към отговорността за неизпълнение, а не и към действителността на сделката. Като е преценявал стойността на разменените престации към един и същ правнорелевантен момент, въззивният съд е приложил правилно закона, поради което решението му ще следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответната страна не се присъждат. Поради това, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о.