Определение № 94 от 01.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 83/2017 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от А. В., австрийски гражданин, чрез процесуалния си пълномощник, срещу определение № 3566 от 25.10.2016 г. по т.д. № 1714/2015 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, пети състав в частта, с която е оставена без уважение молба вх. № 11329 от 02.08.2016 г. за изменение на решение № 1586 от 22.07.2016 г. в частта му за разноските по отношение на молителя. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението поради несъобразяване на отразеното в протокола от открито съдебно заседание от 14.02.2014 г. пред СГС за представен списък по чл.80 ГПК и доказателствата за направените от А. В. разноски за производството пред първата инстанция. Претендира се отмяна на атакуваното определение, по развити в частната жалба съображения. Ответникът по частната жалба – [фирма], чрез пълномощника си, изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на частната жалба, по съображения в писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на предвидения преклузивен срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд, постановено в производство по чл.248 ГПК. Не следва да се споделят доводите на ответника по частната жалба, относими към допустимостта на образуваното пред ВКС частно производство, тъй като в случая не се касае до частна касационна жалба, а до обжалване на постановено от апелативен съд определение по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Поради това сезиращата ВКС частна жалба се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба следва да се прецени като основателна, предвид постановеното по спора отменително касационно решение – по т.д. № 84/2017 г., ІІ т.о. и връщането на делото за ново въззивно разглеждане от друг състав на Апелативен съд – София. При повторното разглеждане на делото и в зависимост от изхода на делото, въззивният съдебен състав дължи произнасяне не само по разноските на страните, направени в производството по т.д. № 84/2017 г. по описа на ВКС, но и по разноските на страните за цялото инстанционно разглеждане на делото. С оглед на това становище, съответстващо на законодателната уредба при произнасяне по отговорността за разноски, атакуваното определение следва да се отмени, като се отмени и определението на Софийски апелативен съд /инкорпорирано в постановеното по т.д. № 1714/2015 г. решение/, с което е обезсилено определение от 04.07.2014 г. по гр.д. № 2548/2011 г. на Софийски градски съд за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските и е оставена без разглеждане подадена от А. В. молба вх. № 61781 от 21.05.2014 г. по чл.248 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение